Защо не трябва да се зачертава АЕЦ „Белене“

Привържениците  на проекта изтъкват, че той е от поколение три плюс, с допълнителни, дублиращи системи за безопасност  и с възможност да издържи на удар на самолет. В интерес на истината проектът е успешно тестван по системите за безопасност на ЕС, влезли в сила след аварията в АЕЦ „Фукушима”.

Безспорната техническа уникалност на проекта на практика е потвърдена и от екипа на Агенцията  за ядрено регулиране, който работеше по лицензирането му.  Социалният ефект и подготовката на кадри също са сред положителните фактори, изтъквани от привържениците на проекта. Трябва да се знае, че ядрената технология е върхова технология и няма по-добре развит сектор никъде в света. В подобни централи работят топ специалисти, като и възнагражденията им са на европейско ниво.

Цената на проекта

Строителството  на АЕЦ винаги е било скъпо, припомня проф. Атанас Тасев. Американски учени наскоро публикуваха доклад, в  който анализират именно цената на атомните централи. В него те посочват, че  една от причините за скъпото строителство е, че (с изключение на Франция), всеки отделен проект е уникален, а не стандартен. Устойчивостта на системите за безопасност също са сред причините за по-скъпите проекти.

Тъй като става въпрос за руски реактори, най-близкият пример за сравнение е проектът на АЕЦ "Акую" в Турция. Централата там се оценява на 20 млрд.евро с опция до 25 млрд.евро, но е факт, че проектът се развива,  финансовият модел е ясен, а първото производство на електроенергия се очаква през 2019 г.

Стойността на реакторите с руски дизайн по официални данни е 2300-2400 долара за 1 кВт установена мощност. С 1000 долара по-скъпи са френските EPR(технолигия, отличаваща се малко от руския стандарт ВВЕР, каквито са българските реактори). 40 % от цената се формира от системите за безопасност. Макар че в случая с оскъпяването при АЕЦ “Белене” значение имат не само значително по-добрите системи за безопасност, но и забавянето на проекта с няколко години. За сравнение трябва да посочим, че според официалната европейска статистика за периода 2000-2009 г. например системите за безопасност са поскъпнали със 173%. 

В този смисъл нарастването на цената на АЕЦ "Белене" от 3,9 млрд.евро до сумата, която беше актуална преди спирането на проекта  6,5 – 6,8 млрд. евро, се дължи в голямата си част на забавянето, както и заради изграждането на съпътстваща инфраструктура.

Нуждите от еленергия

До 2050 г. България ще трябва да изведе от експлоатация мощности за 5000 мвт, обясни и Никита Христов, експерт в „Риск Инженеринг“. Според анализа на компанията, дори и през 2018 г. да бъде пусната АЕЦ „Белене“, тя ще успее да покрие нуждите от ток в страната само до 2025 г. След това със сигурност ще има нужда от нов блок и в АЕЦ „Козлодуй“, смята още Христов. Причината е, че се очаква непрекъснато да се увеличава консумацията на ток у нас сред с 1-2% на година. Да не забравяме, че се правят първите стъпки за въвеждането на електромобили и изграждане на зареждаща инфраструктура. Увеличаването на електрическите превозни средства, което е съществен елемент от политиката за опазване на околната среда, също ще изисква ток. Според осреднените стойности в анализа на HSBC строителството на АЕЦ „Белене“ ще се изплати за около 10 г. и след това централата ще работи на печалба.

Очакванията на експертите са потреблението на ток  у нас до 2050 г. да се увеличи с 45% спрямо сегашните си нива. Тогава страната ни ще има нужда от нови 2000 мвт. мощности. В регионален план също ще се увеличава потреблението занапред, което означава, че у нас могат да бъдат открити до 10 000 мвт нови мощности, с които може да се покрият нуждите на страната, както и да се изнася ток за съседните държави.

Според Христов е възможно до 2018 г. работещите в момента електроецентрали да не могат да покрият пиковите товари в енергетиката ни, като това ще се случи през зимата. Подобна прогноза не е изключена да ни застигне още тази или следващата зима, ако времето е много сурова и се вдигне прекалено много потреблението на ток.

Колко ще струва токът от новите реактори

Според анализа на HSBC токът от АЕЦ „Белене“ през 2040 г. ще струва около 15 стотинки на киловат час. Това, в сравнение с днешните цени на тока е много, но не е правилно, обясни Христов. Анализите на консултанта показват, че след 30 г. средната цена на тока ще бъде около 30 ст./квтч. Така излиза, че токът от АЕЦ „Белене“ тогава ще е два пъти по-евтин от средните нива, обясниха още от „Риск Инженеринг“.

В бъдеще цената на АЕЦ може да бъде намалена, ако проектите бъдат стандартизирани, чрез модулно изграждане, с вътрешна присъстваща безопасност, а не чрез изграждане на дублиращи системи, чрез  промяна на топлоносителя. Тези технологии обаче са в процес на изпитване, а резултат се очаква да има не по-рано от 20-30 г. Въпросът е може ли дотогава българската енергийна система да се справи с настоящите мощности? Както и каква икономика иска да развива България – въглеродна, или безвъглеродна, предвид европейските изисквания.

(Не)възможният консенсус

Рестартирането на проекта за АЕЦ „Белене” е свързано основно  с избора на модела за строителство. Експертните оценки са категорични, че настоящият модел е погрешен, а това е и причината за „източването”  на значителни суми.

Специалистите посочват три варианта за изграждането на АЕЦ „Белене” – като частен проект, като публично-частен и като държавен. По предварителни данни, дори да има подновяване на проекта, ще се наложат нови преговори. Те биха отнели обаче поне година.  Реално проектът би могъл да се възобнови при ясни параметри през 2015 г. Това е и времето, в което страната ни ще трябва да затвори 2175 МВт мощности от стари ТЕЦ-ове.

Безспорно търсенето и намирането на консенсус между привържениците и противниците на проекта за АЕЦ „Белене” е най-трудната задача. Балансът би могъл да бъде намерен само в случай, че политическите амбиции отстъпят пред пазарната логика и икономическите перспективи.