Това е едно от най-опасните предложения от гледна точка на пазара на труда. Тук са изчислени допълнителни приходи от около 430-440 млн. лева през 2015 или 2016 г. в зависимост от това кога ще се направи увеличението. Големият пропуск, обаче, е липсата на каквито и да е допускания за ръст на сивата икономика и спад на заетостта в резултат от по-високите разходи за труд. Т.е. тези над 400 млн. лева няма как да бъдат събрани, освен ако не се предвиди, примерно, разстрел на всеки, който е хванат да укрива осигуровки или да съкращава работници. Единственото, което ще се постигне с увеличение на осигуровките, е да се прекъсне плахото раздвижване на пазара на труда, което наблюдаваме от началото на тази година – за първи път от настъпването на кризата през 2009 г.
Дори и да има леко увеличение на приходите в пенсионната система със 100-200 млн. лева, то ще бъде крайно недостатъчно спрямо огромния дефицит там. Дефицитът в държавната пенсионна система е 4,61 млрд. лева или 59% от приходите през 2013 г., ако не се брои 12%-ната вноска (реално трансфер) от държавата. Всеки може да направи простата сметка каква незначителна част от дефицита ще се покрие с вдигането на вноската. Може и да се прецени дали това си заслужава да се направи при голям риск от съкращаване на работници и увеличение на сивата икономика.
Като част от предложението се предвижда и увеличение на вноската към втория стълб (универсалните пенсионни фондове) с 1 пр. п. от 2017 година. С това за пореден път се подменя изначалният замисъл на пенсионната реформа от 2000 г., според който увеличението на вноските към втория стълб трябваше да се компенсира с намаляване на вноските към разходопокривната система. Да не говорим, че с това увеличение допълнително ще се засилят негативните ефекти на повече сива икономика и по-малко заетост.
3/ Обвързване на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата, като максималният доход стане равен на 8 или 10 МРЗ, т.е. 3040 или 3800 лева.
Това предложение също е направено с цел увеличаване на приходите в системата (изчислено е да донесе около 40 млн. нетно повече; брутният очакван приход е около 50 млн. лева на година, но от тях трябва да се извадят обезщетенията и по-големите разходи за максимални пенсии, които са обвързани с максималния осигурителен доход). Тук, обаче, отново сметката е направена без кръчмаря – високодоходните граждани обикновено имат най-голям капацитет и възможности да заобикалят закона, като, например, регистрират собствени фирми и сключат договор с бившия си работодател за предоставяне на услуга. Това вече се случва в резултат на вдигането на максималния осигурителен доход – ясно е, че стимулите тези практики да се разширят нарастват с по-нататъшното покачване на прага.
4/ Въвеждане на лична пенсионна вноска от държавните служители и тези в специалните ведомства, като еднократно се компенсира с увеличение на заплатите.
Целта е равнопоставеност на субектите и от тази гледна точка, има силен аргумент да се направи. Реално обаче това е чисто счетоводна операция с нулев нетен ефект върху консолидирания бюджет. Приходи в системата, обаче, няма да дойдат – освен ако вноската не се удържи от сегашните заплати, без да се прави компенсиращо увеличение.
5/ Изравняване на осигурителния праг за земеделците с този за самоосигуряващите се
Мотивът тук отново е равнопоставеност и от тази гледна точка стъпката е логична, но дяволът пак се крие в детайлите. Прагът за самоосигуряващите се вече е много висок и не насърчава предприемачеството на светло. Освен това много е вероятно новият осигурителен праг за земеделците да надвишава реалните доходи, които част от тях получават, и по този начин да се получи реално регресивно облагане – т.е. по-високо облагане на по-ниски доходи. Сивата икономика сред земеделските производители традиционно е висока, така че едно увеличение на осигурителния праг със 75% вероятно ще изтласка още много такива производители в неформалната икономика.
Към по-горе разгледаните предложения има и такива, които се фокусират върху определени технически детайли по изчислението и изплащането на пенсии и обезщетения (включително и тези на категорийните работници от професионалните фондове), както и такива, предвиждащи наказателна отговорност и глоби за неплащане и на осигуровки. Като цяло, обаче, предложените промени затвърждават впечатлението, че Консултативният съвет към министъра на труда и социалната политика не вижда слона в стаята, а именно – банкрутиралата пенсионна система с дефицит равен на 59% от приходите от осигуровки, в която стимулите са да не се внасят осигуровки и да се източва системата с ранно пенсиониране, инвалидни пенсии и други трикове. Вместо да се мисли в посока изработването на план за плавна замяна на тази система с финансово устойчива система, базирана на лични пенсионни сметки, мисленето продължава да е насочено към временното позакърпване на дупки и стискане на палци да удържим още някоя и друга година.
автор: Десислава Николова/ И.П.И.
