Къде сме в световните класации

Златото отрежда на България добро място в световната класация за златни запаси. В нея България заема 48-мо място.  Година по-рано тя заемаше 43-о място, като при това количеството на резервите не намалява. Това сочат данните на Световния съвет по злато (World Gold Council) от юли.

Според бюлетина от март златните запаси на страната ни са 39,9 тона злато, които съставляват 11,1% от резервите на страната. В сравнение с януари обаче се забелязва спад от 0, 2 пункта.

Според юлската класация на World Gold Council в момента България заема също 48-мо място, а резервите са увеличени до 40 тона. В същото време, според доклада, това вече съставлява 9,3% от резервите на страната. Ако се ориентираме по този показател, излиза, че цената на златото от една страна се е отразила на резервите ни. От друга, това означава, че доверието в икономиката ни бележи спад, при това значителен, защото този показател измерва способността за погасяване на задълженията.

През март в света има 31 671 тона златни резерви. Делът на еврозоната с ЕЦБ е 10 783 тона. Първа по златни резерви е САЩ – 8 133,5 тона или 75,6%.

Централните банки през 2013 г. са добавили към златните запаси 109,2 тона злато, сочат данните на Световния съвет по злато от месец  май. Всъщност тези данни са най-доброто доказателство, че светът се връща към вложенията в жълт метал.

Борси и прогнози

Ако през септември 2012 г. цената на скъпоценния метал на световните борси бележи бум от 1800 долара за тройунция, то в началото на август успя да достига до 1328, 09 пункта. Само за няколко дни тройунция вече се доближава до 1369 пункта. Както изглежда, златото бърза да върне позициите си. Още повече, че както става ясно от публикуваните преди дни данни на Световния съвет по злато, търсенето на международните пазари през второто тримесечие на годината бележи незначителен спад от едва 0,37% - до 1025,5 тона. В същото време излишъкът за същия този период бележи увеличение с 66,3 тона. Това означава, че в бъдеще може да има лек спад на цената в краткосрочен план, прогонозират някои от експертите.

Друга част обаче допускат възможността в дългосрочен план цената на златото към края на годината да достигне до 2000 долара на тон.

Покупки и след кризата

Покупките на злато ще продължат. В това са категорични експертите. Според управляващият директор на Световния  съвет по злато  Маркус Груб,  сривът на златото, провокиран от масовото изтегляне  от борсово търгуваните фондове, е към своя край.

„Към края на годината ще станем свидетели на съживяване на котировките”, категоричен е той. В подкрепа на становището си експертът изтъква, че спекулативният капитал вече е напуснал пазара, а физическипе покупки на Индия и Китай дават шанс за възстановяване на цената на златото. Така например през май, юни и юли Народната банка на Китай е купувала месечно по 200 тона злато на месец. Сред най-големите купувачи през август се нарежда американската JP Morgan Chase.

Както и преди кризата очакванията са, че много голяма част от инвеститорите и в бъдеще ще се насочват към покупки на злато  като гаранция срещу обезценката  на парите. Натрупването на проблемите ликвидността от страна на емисионните банки също навеждат част от банкерите и инвеститорите на мисълта за вложения в злато.

Според повечето инвеститори и след края на кризата привлекателността на златото като вложение няма да намалее. Неотдавнашният голям пазар, както става ясно и от думите на Маркус Груб, вече е стабилизаран, а конюнктурата е подобрена.  Дори ако икономиката съвсем се успокои златото ще остане резервен механизъм. Някои експерти прогнозират, че има тенденция в бъдеще обемът на гаранциите да бъде намален в пъти, което се провокира от политиката  на емисионните банки.

Напоследък се забелязва още една тенденция -  чрез поредица от публикации се тества общественото мнение за връщането на „златния стандарт”, съществувал до Първата световна война. Друг въпрос е, че това означава и значителни промени за банковата система.

Така дискусиите за значението и бъдещето на златото тепърва ще започнат да набират скорост. От една страна не всички инвеститори в света са убедени, че вложенията в злато си заслужават. Един от значимите милиардери в света Уорън Бъфет, например, гледа доста пренебрежително на възможността за инвестиции в жълтия метал.  В един от коментарите си той отбелязва, че смята златото за абсолютно безполезно и не би го купувал дори при стойност от 800 долара. Привържениците на теорията за ненужния жълт метал се позовават на твърдението, че гладните се нуждаят от храна, а не от злато.

Не така смятат инвеститорите и поддръжниците на теорията за неизчерпаемата сила на жълтия метал. Анализаторите на борсите не пестят думи за  важната му роля. Още повече, че златото се явява и най-старата разменна валута в света. Днес това остава най-сигурният резерв за всяка Централна банка. Международният валутен фонд винаги се съобразява със златните резерви на държавите, като форма на разплащане в световен мащаб. Неслучайно повечето вложители посочват, че именно във време на криза инвестициите в злато са най-привлекателни, тъй като тогава то се превръща в резервна валута. Това е свързано преди всичко със стабилността на цената на метала, независимо от спадът или покачването на борсите. Не на последно място трябва да посочим, че достъпът до златните находища, до  добива, а и количествата се ползват със строг ред.