Един екип обслужва средно 27 000 души

Обслужваното население от 1 реанимационен  екип в областите Силистра, Смолян, Разград, Шумен, София област е от 42 до 50 000, докато в областите Бургас, Пловдив, Велико Търново е от 140 до 210 000 души.

Значителни различия се наблюдават и при оценката на осигуреността на екипите на база площ на обслужваната територия, който е значително по-обективен показател при ниска гъстота на населението, каквато е налице в повечето области на страната:

В ЦСМП-Плевен, Русе, Пловид този показател  е 1 екип на 250-260 кв.км,, докато в ЦСМП Добрич 1 екип обслужва 525 кв.км, ЦСМП-Монтана  – 453 кв.км, Търговище – 443 кв.км.

Към момента Спешната помощ в страната разполага общо с 813 санитарни автомобили, от които 400 нови автомобила, закупени през периода 2007-2009 г. Но обновяването на автомобилния парк е задължително.

Финансирането расте, но и разходите се увеличават

Системата на ЦСМП се финансира чрез пряка държавна субсидия от републиканския бюджет. През  2006-2010 г. размерът на средствата за финансиране се увеличават значително – от 52 млн. през 2006 г. до 82,1 млн. лв. през 2010 г., което е ръст с около 57%.

Годишните разходи през 2010 г. за спешна медицинска помощ са почти 82 млн. лева. От тях 64,3 млн. лева или 78,4% са разходи за заплати, други възнаграждения и осигурителни плащания на персонала.

За издръжка на ЦСМП през 2010 г. са разходвани почти 18 млн. лева, което е 21,6% от общите разходи, като в това число са включени разходите на транспорт на болните на диализно лечение, който от 2011г. се поема от лечебните заведения за болнична помощ.

В структурата на разходите за издръжка с най-висок относителен дял са разходите за вода, горива и енергия  – 38% (близо 7 млн. лв.), следвани от разходите за външни услуги 26% - 4,5 млн. лв., по-голямата част от които са свързани с заплащане на услуги за транспорт на диализно болни. Общият размер на разходите за осигуряване на тази несвойствена за Спешна помощ дейност през 2010 г. е около 6 млн.лв.

Годишният разход за спешна медицинска помощ на 1 жител през 2010 г. е 10,86 лв., като за различните региони стойностите на този показател варира  като най-ниски са разходите в центрове с по-висока гъстота на населението (София град – 5,8 лв. на 1 жител; Пловдив – 7,8 лв. на 1 жител) и най-високи в центрове, обслужващи отдалечени и трудно достъпни райони с ниска гъстота на населението ( Смолян – 22,2 лв. на 1 жител; Видин – 18,3 лв. на 1 жител, Кърджали – 17,1 на 1 жител).

Едно повикване струва средно 98 лева

Средната стойност на 1 повикване в Център за спешна медицинска помощ през 2010г. е била 98,7 лв. Независимо от нарастването на бюджетните средства, системата изпитва сериозен недостиг на финансови ресурси, свързани както с нарастването на цените на основните продукти и услуги – горива и енергия, медикаменти, застраховки и др.

По изчисления на министерството необходимите средства за функциониране на системата за спешна медицинска помощ годишно са 150 млн. лв. Това са 75 млн. лева допълнително, от които 60 млн. за заплати и осигурителни плащания на персонала, 10 млн. за поетапна подмяна на санитарните автомобили; 1 млн. за поддържане на информационно-комуникационната система 1 млн. лв. за обучение и квалификация на персонала; 3 млн. лв. за поддържане на материално-техническата база, апаратура и оборудване на екипите).

Системата се нуждае от 75 млн. лева допълнително

Осигуряването на тези средства от държавния бюджет обаче зависи от различни фактори като икономическото състояние на страната, темповете на нарастване на БВП и др. В същото време вариант, при който държавата да прехвърли напълно финансирането и извършването на спешната помощ към здравноосигурителната каса или каси, за момента е практически невъзможен. Действащото законодателство, липсата на традиции в това отношение, значителният брой неосигурени, недостатъчна осигурителна вноска, сериозните икономически диспропорции в различните региони на страната са само част от пречките.