Пазарът на труда отчете поредица от смесени данни през отминаващата 2013 г. Безработицата се повиши до най-високата си стойност за последните повече от десет години, като младежката и дългосрочната безработица останаха на опасно високи нива. В същото време заетостта показа знаци на известно, макар и колебливо стабилизиране, докато коефициентът на активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа, продължи да се подобрява, посочва анализаторът.

Реалният разполагаем доход на домакинствата продължи да нараства, като допринесе за потока от положителни новини, въпреки че е трудно да се обясни двуцифрения ръст на доходите от работна заплата и особено на така наречените други доходи.

Тези данни показват, че най-лошото вече е зад нас и заетостта ще започне постепенно да възвръща позициите, загубени по време на кризисните години. Все пак убедителното възстановяване на пазара на труда ще бъде много бавен процес. Това е не само защото една немалка част от причините за слабостта на пазара на труда са структурни, което се вижда от твърде високите стойности на младежката и дългосрочната безработица, но и защото в краткосрочен план няма причини да очакваме значимо ускоряване на растежа на БВП. Продължаващото политическо напрежение е друга пречка за възстановяването на пазара на труда в краткосрочен план, тъй като прави компаниите предпазливи, което, от своя страна, тежи на решенията за назначаване на нов персонал. Всичко това, като че ли се потвърждава и от очакванията на бизнеса и домакинствата за заетостта, които въпреки че отчетоха известно подобрение в хода на 2013 г., остават далеч от отбелязване на стабилен ръст на броя на заетите.

Външната позиция на България продължи да се подобрява през отминаващата 2013 г. Този процес беше воден от износа на стоки. Тойнарасна с близо 8% годишно за първите девет месеца на 2013 г., се отбелязва в анализа. Друг фактор е увеличаване на усвояването на средства от ЕС (ръст от 36%, ако се наблюдават входящите текущи трансфери на публичния сектор), които направиха възможно текущата сметка да постигне най-високия излишък за първите девет месеца на годината (3.4% от БВП) от началото на прехода през 1989 г.

Износът на стоки беше подпомогнат от двуцифрен ръст в износа на суровини за хранително-вкусовата промишленост, медицински и козметични продукти, рафинирани нефтени продукти и инвестиционни стоки. Всичко това подсили външната позиция до 92.4% от БВП през септември 2013 г.

По-силната външна позиция се отрази и на индикаторите за задлъжнялост на икономиката, включително дълг към износ и разходи за обслужване на дълга към износа, които в момента са далеч от ниските нива, които бяха достигнати през 2008 г. и особено през 2009 г.

Значителното подобрение на външната позиция на страната показва, че ребалансирането на икономиката в голямата си част вече е приключило.

Конкурентоспособността на българската икономика значително се подобри и сега е налице буфер за поемане на евентуални бъдещи външни шокове, който не съществуваше в миналите години.

"Нашата прогноза е тези оздравителните процеси да продължат и през 2014 г., като смятаме, че перспективите за външната среда през следващата година са най-добрите, на които сме били свидетели от началото на кризата", коментира икономистът.