1. Наемане на недвижим имот(земя, сграда, съоръжение) за временно ползване и с определено заплащане

2. Наем за използвано по този начин имущество(лат.)

3. Договор за наем, при който наемодателят(арендатор) има право не само да си служи с наетата вещ, но и да извлича плодовете, които тя обикновено дава при нормалното й стопанисване. Обикновено дават: земеделски имоти, хотели, предприятия, ресторанти, ателиета за услуги, търговски магзини, транспортни средства и др. Предмет на аренда може да бъде и право, например правото на патент, на авторско право. Арендаторът заплаща наема в пари, натура или в труд според уговореното с наемодателя(арендодател). В българското право този вид договор е уреден с Правилник за прилагане на Указа за стопанска дейност(чл128 -138), като субсидирано се прилагат и разпоредбите за наем на вещи.

Юридически речник, Авт.: Г.Хр.Георгиев, Л.Ст.Велинов С.: Отечество и Отворено общество, 1994 1 изд. 255

ECON.BG