България се нарежда сред страните в Европа, които се определят като най-свободни по отношение на ограниченията върху алкохола, вредните храни и напитки и тютюневите изделия. В челната тройка са все пак Германия, следвана от Чехия и Италия, като те в най-малка степен ограничават начина на живот на своите граждани.

От 2016 година насам Институтът за икономически изследвания в Лондон и сдружението от тинк-танкове Epicenter (European Policy Information Center) изготвя и публикува т.нар. Индекс на държавата "бавачка" (Nanny State Index), който измерва доколко страните в Европа ограничават избора на потребителите чрез регулации върху алкохола, вредните храни и напитки, тютюнопушенето и употребата на електронни цигари.

Индексът заема стойности от 0 до 100, като колкото по-висок е резултатът на дадена държава, толкова по-затегнати са ограниченията в нея, посочват от Института за пазарна икономика, който разпространява данните в България.

Индексът се състои от три категории с равна тежест при формирането му - алкохол, храни и напитки и никотин. Добавянето на различни ограничения в дадена категория увеличава резултата на съответната държава, като примери са специални акцизи, ограничения в рекламата, забрана за употреба на определени места, забрана за открито излагане в магазини, по-високи минимални допустими възрасти за употреба, специални опаковки и други.

Тези политики имат редица негативи като по-високи разходи за потребителите, ограничен избор, потисната конкуренция и иновации, излишно натоварване и разрастване на административния апарат и по-висока нелегална търговия.

Въпреки изброените негативи подобен тип политики се налагат в преследване на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 г. нагледно показва, че макар тенденцията в Европа да е за затягане на контрола и разрастване на този тип политики, тяхната ефективност често е ниска, а ясна връзка между ограниченията и забраните и по-голямата продължителност на живота няма.

Данните за нивата на индекса през 2023 г. показват тенденция на затягане на ограниченията с много редки и изолирани примери за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която отмени наскоро данъка върху храни и напитки с високо съдържание на захар).

В това време броят на държавите с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) между 2017 и 2023 г. Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, допълнително облагащи течността за електронни цигари. В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са изцяло забранени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничения върху консумацията на алкохол - например в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 г.

Страната с най-строги ограничения в тази област е Турция, с много строги политики спрямо алкохола, никотиновите изделия и някои вредни напитки. Стойността на индекса в Турция е 54.2, следвана от Норвегия (43.3) и Литва (43.3). Най-малко са ограниченията в Германия (стойност на индекса 10), Чехия (13.1) и Италия (14.4).

България се нарежда по-скоро към по-либералните държави, като стойността на индекса е 16.8. Регулациите в България са сравнително леки по отношение на алкохола (ниски акцизи, сравнително леки ограничения при рекламирането), както и вредните храни и напитки - за разлика от много страни тук няма акциз върху стоките с голямо количество захар, напомнят от института.

България все още е сравнително либерална и към електронните цигари, макар през 2023 г. да влезе в сила нов акциз върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са ограниченията при тютюнопушенето, където страната е далеч по-напред в класацията - забраната за пушене на публични места е сред най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи спрямо доходите, а ограниченията при рекламирането също са силно затегнати.

Основният извод от новото издание на индекса е, че вместо да регулират на микрониво поведението на своите граждани, политиците и бюрократите следва да положат усилия за постигане на икономически растеж и просперитет, което в крайна сметка подобрява качеството на живот и постига не само икономически, но и здравни цели през обществото, посочват от института.