Застрахователният пазар готов ли е да приеме тези предизвикателства и да предложи на  клиентите онова, което търсят?

- Пазарът в момента е изпитал по малко от всичко. От една страна има предлагане, което не се търси осъзнато. Има епизодично търсене. Понякога се хвърлят много усилия за разработване на добър продукт, който не намира приложение и прием. Може би има пропуски в маркетинговите стратегии, в рекламните послания или е нещо друго. Има го и обратното – появява се търсене, за което все още не сме готови да предложим продукт. Но застрахователите са сравнително гъвкави и в един кратък срок намират начин да предложат съответния продукт. Например, при туризма се получава едно сравнително бързо нагаждане. Тук двете неща се гонят и по някакъв начин се допълват.
На пазара в момента присъстват около 5-6 големи пазарни играчи – Дженерали, Алианц, КВС, Уника, Групама, Булстрад. От компаниите-майки има ноухау, което може да се вземе. Че в момента не го ползваме активно, е сигурно, но самите ние като пазар не сме готови за това. Засега вървим напред с по-прости продукти и с по-бавни темпове. Може би след получаване на по-голямо натрупване, например след 7-8 години, ще има доста по-нови неща.

Има ли тенденция клиентът да не търси най-евтиното, а да търси това, което му е по мярка?

- Има и такива клиенти. Те знаят, че една щета, за да бъде платена, преди това трябва да има някакво натрупване. Тези клиенти знаят, че рискът трябва да бъде оценен и този риск е застрахователната премия. Тук е и ролята на застрахователните агенти като ограмотители на пазара. Дано осъзнават това и да не подвеждат нито клиентите, нито застрахователите. Другото, което трябва да кажем, е, че не съм сигурен дали има подготвени хора в съдебната система, които да гледат дела, свързани със застрахователни казуси.

Каква е тенденцията – повече или по-малко дела се водят за разрешаване на застрахователни казуси?

- Нямаме точна информация. Тук е ролята на регулатора – да предоставя по-голяма по обем информация. В КФН няма такава информация. Не можем да накараме застрахователите помежду си да си споделят. И АБЗ може да бъде по-активна в търсенето на възможности такава информация да се систематизира. За съжаление, това в момента не се случва. Ако се случи, вероятно ще се породи по-силно доверие в застрахователите. Ние специално, като публична компания, сме открити и сме свикнали – ако някой иска да научи нещо за нас, може да го направи. Проблемът е,  че такива компании са само 2 от над петдесет, регистрирани у нас. Клиентът трябва да има право да се ориентира с какво един застраховател е по-добър от друг или с по-специализиран от друг.

Казахте, че голяма роля в продажбата на застраховки, а и в повишаването на застрахователната култура, имат застрахователните посредници. Има ли достатъчно подготвени кадри, които да работят в застраховането?

- Не. Това е голям проблем и е на всяко ниво, включително и в застрахователния надзор. Факт е, че един университет не е в състояние да подготви кадри, които веднага да "скочат" в практиката, но обучението може да бъде доста по-практически насочено. Това означава повече стажове. Моята дъщеря, например, в момента учи в чужбина и е трети курс. Там програмата й включва 11 месеца стаж на различни места. Това  помага на младия човек да се ориентира "как се държи ножа, как се държи лъжицата"... Тук при нас не съм усетил това да е силно застъпено. Правили сме опити, случвали са се и добри неща. В момента дори подготвяме "Булстрад академия" заедно с две висши учебни заведения. В застраховането се пресичат различни видове образования  и нашето желание е да поддържаме едно високо ниво на квалификация на нашите служители и на тези посредници, с които работим – брокери и агенти. Това е бъдещето – квалификацията! 

Каква прогноза за развитие на застрахователния пазар ще направите – краткосрочна и дългосрочна?

- Прогноза трудно се прави, но ако стъпим на миналото, ще "върна лентата" в началото на новото столетие. Тогава се мъчехме да открием каква зависимост има и да я облечем в някаква формула за връзката между БВП и ръста в застраховането. Забелязахме, че в поредица от години при близка корелация определен процент в ръста на БВП отговаря на определен  процент в ръста на премийния приход – от 2 до 4% в застраховането. Откакто спряхме да имаме ръст в БВП, и ръстът в застраховането се стопи и изчезна.

Въпреки това след срива през 2008 година и животозастраховането, и общото застраховане успяха да се стабилизират...

През 2008 г., когато беше пикът в застраховането и когато и кризата започна, ние стигнахме премиен приход в размер на 221 милиона лева. В момента сме на 193 милиона. Тоест, не сме стигнали нивото от 2008 г., а сме значима за българския пазар компания. Може и да има малки компании, които да са утроили своя премиен приход, но пазарният им дял е значително по-малък, така че ние още гоним нивото от 2008 година.

Очевидно все още добрите възможности са в сферата на автомобилното застраховане. Това дава тласък и се усеща бързо. Но на мен ми се иска да растем в останалите застраховки. Автомобилната застраховка е необходимост. Въпреки че изглежда тривиална като застраховка, тя е доста сложна, ако се поучим от външните пазари. Навън се предлагат много по-различни неща от тези, които предлагаме тук. Но трябва да пораснем, за да предлагаме тези продукти у нас. В момента нуждата от каско застраховане се удовлетворява от това, което се предлага на пазара.

Какво бихте пожелали на вашите колеги и клиенти във връзка с предстоящата годишнина на компанията?

- Да продължаваме в тази посока, на принципа "бавно, но славно", защото бързо не върви  и няма как да е. Да се надяваме, че страната излиза от стагнацията, а това ще означава повече работа за нас и ще се отрази добре на всички. Мисля, че имаме добро ниво на конкуренция, което дава възможност на клиентите да избират. Много от компаниите имат своя ниша и посока за развитие. Моето послание е най-вече да имаме повече удовлетворени клиенти и по-добри застрахователни решения за тях.

Интервюто е публикувано от Инсмаркет.