На този ден 04.09
476 г. – Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул.
1207 г. – Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян.
1260 г. – В битката при Монтаперто (Италия) войските на Свещената Римска империя разгромяват армията на римския папа.
1781 г. – Основан е Лос Анджелис, Калифорния, от 44 испански заселници.
1852 г. – Състои се премиерата на операта Ако бях цар на Адолф Адам.
1867 г. – Основан е ФК Шефилд Уензди.
1870 г. – Френският император Наполеон III е свален и е обявена Трета френска република.
1886 г. – Вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на САЩ.
1888 г. – Джордж Йистман регистрира търговската марка Кодак и получава патент за своя фотоапарат, който използва фотофилм.
1907 г. – Франция, Русия, Германия и Великобритания подписват в Осло съглашение, с което признават границите на Норвегия след излизането ѝ от федерацията с Швеция.
1911 г. – Провеждат се избори за 15 Обикновено народно събрание, спечелени от управляващите народняци и прогресивнолиберали.
1916 г. – Първата световна война: Тутраканска битка: Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов започва атака за овладяване на крепоста край град Тутракан.
1916 г. – Първата световна война: Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев освобождават Добрич.
1947 г. – В Авиньон (Франция) е открит първият театрален фестивал, организиран от Жан Вилар.
1954 г. – Произведен е първият български пеницилин.
1958 г. – Във Франция е приета нова конституция на страната, която поставя началото на Петата република.
1969 г. – Открита е ТЕЦ Марица Изток 2.
1972 г. – Марк Шпиц става първият състезател, който спечелва седем медала в едни Олимпийски игри.
1973 г. – Салвадор Алиенде е избран за президент на Чили.
1974 г. – Пуснат е в действие първият реактор на АЕЦ Козлодуй.
1976 г. – Обявена е независимостта на Азорските острови.
1992 г. – Тодор Живков е осъден от Върховния касационен съд на България на 7 г. затвор и парична глоба за злоупотреба с държавни средства, но след смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
1997 г. – 8 души са убити и 150 ранени при три самоубийствени атаки на военната групировка Хамас в центъра на Йерусалим.
1999 г. – В дагестанския град Буйнакск при терористичен акт е взривен жилищен блок – загиват 62 души, а повече от 100 са ранени.
2006 г. – Завършва едноседмичният културен ежегоден фестивал Burning Man в САЩ.
Родени
1241 г. – Александър III, шотландски крал († 1286 г.)
1729 г. – Луи, дофин на Франция, дофин на Франция († 1765 г.)
1768 г. – Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател († 1848 г.)
1809 г. – Юлиуш Словацки, полски поет († 1849 г.)
1824 г. – Антон Брукнер, австрийски композитор, органист и педагог († 1896 г.)
1877 г. – Карлис Улманис, латвийски политик и диктатор († 1942 г.)
1882 г. – Леонхард Франк, немски писател († 1961 г.)
1892 г. – Дариус Мийо, френски композитор († 1974 г.)
1896 г. – Антонен Арто, френски драматург, актьор и режисьор († 1948 г.)
1906 г. – Макс Дебрюк, германски биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1969 г. († 1981 г.)
1910 г. – Ремо Джацото, италиански музиколог († 1998 г.)
1913 г. – Кензо Танге, японски архитект († 2005 г.)
1913 г. – Станфорд Мур американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1972 г. († 1982 г.)
1927 г. – Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен изследовател († 2011 г.)
1933 г. – Ричард Кастелано, американски актьор († 1988 г.)
1941 г. – Александър Шаламанов, български футболист
1942 г. – Бисер Киров, български поппевец, музикант, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат († 2016 г.)
1943 г. – Боян Иванов, български поп певец († 2012 г.)
1955 г. – Наталия Андреева, българска писателка
1957 г. – Патриша Толман, американска актриса
1960 г. – Деймън Уейънс, американски актьор
1967 г. – Игор Корнеев, руски футболист
1969 г. – Николина Чакърдъкова, българска народна певица
1970 г. – Игор Кавалера, бразилски барабанист (Сепултура)
1971 г. – Милен Велев, български тенисист
1975 г. – Никос Либеропулос, гръцки футболист
1980 г. – Дейвид Гарет, немско-американски цигулар
1980 г. – Хитоми Шиматани, японска певица
1981 г. – Бионсе Ноулс, американска певица и актриса
1982 г. – Лу Доайон, френска актриса
1983 г. – Айдън Селчук, турски боксьор
1988 г. – Дорис Пинчич, хърватска актриса
Починали
422 г. – Бонифаций I, римски папа (* ? г.)
1063 г. – Тогрул I, селджукски султан (* ок. 990 г.)
1207 г. – Бонифаций Монфератски, италиански благородник (* 1155 г.)
1588 г. – Робърт Дъдли, английски политик (* 1532 г.)
1839 г. – Хендрик Вогд, нидерландски художник (* 1768 г.)
1899 г. – Йован Ристич, сръбски политик (* 1831 г.)
1907 г. – Едвард Григ, норвежки композитор (* 1843 г.)
1912 г. – Уилям Джон Макгий, американски геолог (* 1853 г.)
1930 г. – Владимир Арсениев, руски изследовател (* 1872 г.)
1936 г. – Богомил Берон, български лекар (* 1866 г.)
1942 г. – Горазд II, чешки светец (* 1878 г.)
1963 г. – Робер Шуман, министър-председател на Франция (* 1886 г.)
1964 г. – Вернер Бергенгрюн, немско-балтийски писател (* 1892 г.)
1965 г. – Алберт Швайцер, германски общественик, Нобелов лауреат (* 1875 г.)
1984 г. – Панайот Пондалов, български волейболист (* 1926 г.)
1989 г. – Жорж Сименон, френски писател (* 1903 г.)
1997 г. – Иван Ненов, български художник (* 1902 г.)
1997 г. – Ханс Айзенк, германски психолог (* 1916 г.)
2006 г. – Джачинто Факети, италиански футболист (* 1942 г.)
2006 г. – Стив Ъруин, австралийски телевизионен водещ и естествоизпитател (* 1962 г.)
2011 г. – Любен Йорданов, български цигулар (* 1926 г.)
Празници
Беларус – Ден на писмеността и печата
