През последните години няколко пъти коментирахме т. нар. профил на рецесията в България  - графика, която показва дълбочината на кризата и последвалото тромаво възстановяване. Идеята е на базирания в Лондон Национален институт за икономически и социални изследвания (NIESR), който периодично сравнява профила на най-тежките икономически спадове във Великобритания през последните близо 100 години - за целта се използват изгладени тримесечни данни за БВП по постоянни цени. За България подобно сравнение с минали периоди е трудно да се направи, но данните позволяват ясно да се очертае профила на последната рецесия - у нас настъпи в началото на 2009 година.

Данните ясно показват не просто дълбочината на рецесията от 2009 г., но и изключително мъчното възстановяване след това. На практика бяха необходими пълни шест години, за да се върнем към пиковите нива от 2008 година. Макар в края на 2014 г. графиката с данните за БВП вече да е затворена, данните за пазара на труда (заетост и безработица) и фискалното салдо, както и намаленият кредитен рейтинг на страната, показват, че главоболията съвсем не са останали в миналото. Важното в случая е, че проблемите с бюджета или заетостта вече съвсем не могат да се разглеждат като издънки единствено на тежката рецесия от 2009 година. Структурните слабости в родните финанси и въобще в икономиката на страната вече не са толкова привнесени, колко направени у дома, особено през изминалата 2014 година. Достатъчно красноречиво е това, че именно в периода, когато икономиката на страната изплува до старите си пикови нива, бюджетът навлезе в най-черната си фаза от началото на кризата, а кредитният ни рейтинг удари 10-годишно дъно.

Автор: Петър Ганев , И.П.И