Автор на коментара: Светлозар Николов*

Проблеми на банките и на бизнеса от началото на 2009 г.

Представителствата на чуждестранните банки в страната в условие на криза бяха обладани от невиждан досега страх и нямаха абсолютно никакво желание за продължаване на инвестирането с доскорошните си парньори. Под влиянието на този страх те започнаха да правят грешка след грешка, което ги води към бавна, но сигурна загуба на доверието на множество клиенти. Те предприеха политика, с която целят унищожението на своите клиенти, чрез което дa запазят собствената си стабилност. Но такава агресия от тяхна страна няма как да остане без последици. Негативното отношение на малките и средните предприятия и на обикновените хора все повече нараства и се обръща срещу банковата система, защото без доверие в тях те няма как да продължат да печелят.

А българският бизнес беше абсолютно изненадан от банките, защото доскоро те бяха нашите партньори, ние бяхме години наред с тях и благодарение на нас те реализираха огромни печалби. В тази световна криза, за която основна причина е именно неправилното управление на банките, те ни обърнаха гръб и всячески решиха да се спасят за наша сметка. Ние претърпяхме огромни загуби от това, че изцяло беше спряно кредитирането на текущи проекти, повишиха се лихвените проценти по вече подписани договори и ни изнудиха за допълнително обезпечаване по тях, повишиха таксите си на обслужване и тотално отрязаха достъпа до изгодно кредитиране за бъдещи проекти. С тези мерки те категорично обърнаха гръб на целия български бизнес и хората.

Защо е необходим кредит за малкия и средния бизнес и за гражданите

Икономиката на една капиталистическа страна се основава на малките и средните предприятия. Фирмите могат да се развиват само с достъп до нисколихвено кредитиране, а когато кредитирането е на скъпа цена, това ни води до бавен, но сигурен фалит. До скоро ние не осъзнавахме това, защото всъщност икономическото развитие на страната беше на основата на раздуване на кредитния балон. България е най-бедната страна в Европа, но винаги е плащала най-скъпи кредити и това е най-абсурдното в цялата икономика. Това става пред очите на управляващите държавата ни.

Много е важно условията за кредитиране да се подобрят и за гражданите, защото те са потребители и техните желания също трябва да се задоволяват, за да се подобри покупателната способност.

Най-затруднените при кредитиране отрасли

Това са строителството, производството на мебели, шивашката индустрия, туризмът, търговията, сферата на услугите. Истината е, че всички ние нямаме абсолютно никакъв достъп до кредитиране на изгодна цена. Всичко, което предлагат банките в момента, не е изгодно и ще доведе до невъзможност за плащане на всеки един потребител. Именно затова моят съвет е в момента да не се теглят никакви кредити, защото условията им са убийствени.

Лихвите са необосновано високи

Няма законен бизнес, който в момент на световна икономическа криза да може да плаща лихви от порядъка на 7-20%. Ние сме най-бедната страна в Европа, а продължавама да плащаме най-скъпо за кредитите си. В тази ситуация бизнесът в страната затъва с всеки ден. По последни анализи на специалисти в момента са поносими лихви в рамките на 4%. Преструктурирането на кредитите е много важно да става при изгодни условия за потребителите - понижаване на лихвата до 5%, гратисен период от поне три години, през който да се плащат част от главницата и лихвата.

При съпоставка с европейските страни, Европейската централна банка понижи основния лихвен процент до 1,5. Това е най-ниското ниво на лихвата от въвеждането на еврото като обща валута. Централната банка на Великобритания свали лихвата до 0,5. Лихвата в Швеция бе понижена до 1 процент. В Швейцария понижиха лихвения процент до 0,375 и се очаква да падне до 0,25 стотни. Лихвата в Япония е 0,3, а в САЩ 0,25%. Когато се съпоствят лихвените нива в другите страни с тези в България, става ясно, че политиката на кредитиране на банките в момента е против развитието на бизнеса в страната ни.

Чуждите интереси при лихвите и националната сигурност. Държавата трябва да се намеси

Икономическата криза в страната е в резултат на това, че правителството допусна "неразумното" кредитиране с високи лихви от чуждестранни банки и не се съобрази с предупрежденията на МВФ. Именно това ни доведе до финансовата криза, защото беше логично БНБ да изтегли повече пари от търговските банки и да свие паричния мултипликатор, като достатъчно увеличи процента на задължителните резерви на банките спрямо депозитната им база.

Тази политика е престъпна и е пагубна за българския народ. БНБ продлъжава да стои и да наблюдава как чуждестранните банки продължават да правят безумни неща, като предлагат високи лихви по депозитите, вдигат лихвите по текущите кредити, повишават условията за отпускане на кредит. Държавата трябва да се намеси в регулирането на банковата система!

Заплашена е националната сигурност, защото в момента правителството стои абсолютно безучастно в едно открито унищожаване на българския бизнес от страна на чуждестранните банки. Това е престъпление срещу българския народ и никой не иска да го защити. Тези банки в момента не служат в интерес на българската икономика и общество, а са против стимулирането на каквато и да била инициатива. Държавата застава на страната на чуждестранните банки и им осигурява сигурност в тази криза, но обръща гръб на малкия и средния бизнес. Банките повишиха лихвите по депозитите, за да могат да привлекат ресурс, който се изтегля към банките-майки, с цел стабилизиране на тяхната национална икономика. Нашият народ се подведе от гаранцията на държавата по влоговете в банките, която беше една безапелативна подкрепа на банките от страна на държавата. Освен това БНБ намали минималните задължителни резерви на банките, чрез което всички средства, които се освободиха, отидоха отново в банките-майки.

Банките в момента не искат да намалят лихвите по текущите кредити, не искат да отпускат кредити на нормални лихви до 5%, не искат да дават петгодишни гратисни периоди за изплащане на дългосрочни кредити. Защо тогава трябва да има банки в страната, които не искат да служат за развитието на бългаската икономика?

Банките започнаха да повишават едностранно лихвите по вече подписани договори, защото повишиха лихвите по депозитите и техният ресурс стана по-скъп. При условие, че са обладани от страх да кредитират, единственият начин да реализират печалба е като вдигнат вноските на настоящите си потребители. Тази мярка от тяхна страна е унищожителна за бизнеса в условията на световна финансова криза. От правна гледна точка, изискванията на закона са спазени, но от морална - не: банките застават от другата страна на барикадата и продължават да реализират свръхпечалби на гърба на българския народ.

Идеите на Националната асоциация на българския бизнес

Необходим е широкообхватен пакет от мерки за малките и средните предприятия, защото те са двигател на икономиката и чрез тях се създават работните места. Не се направиха необходимите реформи, а бяхме свидетели на приватизация на всяка цена и след това унищожаване на всичко, което е било създавано дълги години. Никаква инфраструктура, никаква суперструктура, лошо здравеопазване, лоша образователна система и т.н. Целият ръст, на който бяхме свидетели, беше на основата на кредитната експанзия на чуждестранните банки. Тези банки избраха България, защото отпускаха кредити на много по-високи лихви, отколкото в ЕС, и затова реализираха свръхпечалби. Тоест ние бяхме част от надуването на един балон, който не беше подкрепен с никакви реформи, а единствено със създаване на дългове. Бюджетният излишък пък е на основата на тази кредитна експанзия, която беше абсолютно неконтролируема и мина всякакви граници на банков професионализъм и отговорност.

В основата на държавата са малкият и средният бизнес, защото те трябва да създават работни места и на тях се основава капиталистическата държава. При социалистическата държава всичко се поема от нея. Затова от първостепенна важност за жизнеспособността на икономиката е използването на фискалния резерв за подобряване на ликвидността на бизнеса, за да се намали междуфирмената задлъжнялост, за да се запазят повече работни места, за да се продължи инвестирането. Така средствата от фискалния резерв ще бъдат инвестирани в малкия и средния бизнес, няма да се харчат, но няма и да се дават на чуждестранни банки.
Фискалният резерв е 8,5 млрд. лв., като според мен не трябва да пада под 3 млрд., тоест поне 2 млрд. могат да се налеят в малките и средните предприятия, а 3 млрд. за създаване на гаранционен фонд по ипотечните кредити на граждани.

Ние имаме една държавна банка, чрез която правителството може пряко да контролира процеса на нисколихвено кредитиране, което да стигне до реално работещи малки и средни предприятия и това е Българска банка за развитие (ББР). Средствата, които може да се отпускат на предприятията чрез нисколихвени кредити до 5%, могат да бъдат осигурени от фискалния резерв. Именно чрез една такава монетарна политика може да се осигури възстановяване на икономиката на страната. За да постигне качествено целите за стимулиране на малкия и средния бизнес, ББР трябва в най-кратки срокове да открие клонове в цялата страна и да се наемат най-добрите банкови специалисти, които да могат наистина бързо да осигурят ефективно кредитиране, а не кредитиране на всяка цена. Много е важно да се кредитират малки и средни предприятия, които имат реално работеща основа с бъдеще за развитие. Контролът отпусканите средства от ББР да не стигнат до олигархични компании, а да достигнат до реалния сектор, ще се извършва от държавата чрез ежемесечно публикуване в Интернет имената на компаниите, получили кредит, както и техните цели.

Така ББР може да се превърне във водеща финансова кредитна институция, е която могат да се прехвърлят всички сметки на държавни предприятия. Общинските средства също могат да влязат там.

Високите лихви по депозитите са една от причините за повишаване на лихвите по кредитите. За да бъде спряно това безумно и неоснователно постоянно повишаване на лихвите по депозитите, влоговете в банките за промоционалните лихви, не трябва да се гарантират от Закона за гарантиране на влоговете в банките. Това са именно лихвите, които се рекламират в момента, но са неоснователно високи -те вдигат и техния ресурс, с което се повишават и лихвите по кредите. С повишаването на лихвите по кредитите се повишава и рискът кредитополучателите да не могат да си внасят вноските, с което задълбочават кредитната криза. Чрез тази малка законодателна промяна много бързо ще усетим ефекта в икономиката.

Държавата трябва да разсрочи на вноски установените задължения на български малки и средни предприятия за период от пет години, без да начислява допълнителни лихви. Това е необходимо, за да могат предприятията да продължат да работят и да не губят работни места. Тази мярка вече е приета, но само за малки и средни приватизирани български предприятия. Необходима е по-широка обхватност на тази антикризисна мярка. Агресивните действия на НАП срещу нейните длъжници ще се върнат като бумеранг в държавата, защото на тези предприятия няма да им остане ресурс за продължаване на дейността, а след фалита им се губят бюджетни постъпления и работни места за в бъдеще. Освен това, изкарването на активи на публична продан няма да увеличи постъпленията, предвид силно ограничения паричен ресурс в икономиката. Чрез тази мярка държавата защитава своя интерес, като дава шанс на работещите фирми да преодолеят кризисните елементи.

*Авторът на материала е председател на Националната асоциация на българския бизнес. През м. март 2009 г. той стартира подписка, озаглавена „Банки-Стоп! Не унищожавайте българския народ и себе си!"

Статията е публикувана в бр.4/2009 на сп. BGBusiness Bulletin. Econ.bg я предлага на вниманието на читателите си с минимални редакции.