Автор: Матю Лин, Bloomberg. Превод: Цветомира Маринова, БТА.

Какво трябва да направи една страна, за да има успех с еврото? Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) биха казали, че рецептата е проста: намалете дефицита, понижете заплатите, поддържайте конкурентни данъци, увеличете износа и живейте икономично.

Има само един проблем: Ирландия следва точно тази формула и резултатът не е много добър. Правителството изпитва недостиг на средства в момент, когато разходите за спасяване на банките рязко се покачват. Виновни са банките. 

Ако има държава, която е доказателство за сътресенията на единната валута, то това не е Гърция и дори Испания или Португалия. Това е Ирландия. Когато страните нарушат правилата и след това изпаднат в затруднение, това не е толкова изненадващо. Ако те обаче се придържат към правилата и въпреки това имат също толкова проблеми, това означава, че нещо не е наред със самата система.

Миналата седмица имаше силно напомняне, че пазарът в Ирландия все още е далеч от съвземане, близо две години като кредитната криза спука балона на недвижимите имоти и активите, който набъбваше в страната през по-голямата част от изминалото десетилетие.

Рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) понижи оценката си за ирландския дълг до равнище "АА-", изтъквайки големите разходи за спасяване на банковата система, бореща се да се справи с краха на пазара на недвижими имоти. Според S&P
разходите за рекапитализация на банките ще възлязат на около 50 милиарда евро (63 милиарда долара). Това е близо една трета от икономиката.

В момента Ирландия има най-ниския рейтинг от 1995 година. Котировките на ирландските облигации рязко се понижиха на фона на новината. Спредът спрямо германските облигации достигна рекордно високо равнище.

Неконтролируем бюджет

Не е трудно да се разбере защо е взето решението. За миналата година Ирландия отчете бюджетен дефицит от 14,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), който бе най-големият в еврозоната. Дефицитът ще намалее до 11% тази година, сочат прогнози на Европейската комисия. Това е леко подобрение, но е едва достатъчно, за да успокои пазара на облигации.

Трупат се огромни дългове, а икономиката продължава да бъде в ужасно състояние. За последните две години тя се сви с около 10% - една от най-тежките рецесии в развития свят. Няма и много признаци на възстановяване. 

Ирландската централна банка прогнозира, че икономиката ще се нарасне с 0,8% тази година - оценка, която бе преразгледана към повишение спрямо очаквания през април спад от 0,5%.

Може би ще стане, а може би няма. И в двата случая съживяването е слабо в сравнение с някогашното положение на една от най-бързо развиващите страни в Европа и държавата, чийто растеж в по-голямата си част се дължеше на износа.

Трудни времена

И все пак Ирландия прилежно прилага мерките за икономии. Заплатите в държавния сектор се понижиха средно с 13%. Данъците бяха повишени, където е необходимо, но не по начин, който да ощети бизнеса. Ирландците проявиха склонност към затягане на коланите и привикване с трудните времена. Нямаше и следа от уличните размирици, стачките и политическите протести, които обхванаха Гърция.

Ирландия прави точно това, което й се казва. Тя следва пътя, очертан за Гърция, Португалия и Испания и то го прави със самоконтрол и дисциплина, които са достойни за възхищение. Всички тези усилия би трябвало да се възнаградят. Признакът затова обаче е много слаб.

Може да има известно съмнение, че е единната валута да е допринесла за проблемите на Ирландия. За разлика от Гърция или Португалия, преди да въведе новата валута, страната не възприемаше еврото като средство за осъвременяване на една изостанала икономика. Келтският тигър - прозвището, с което бе известна - се справяше страхотно съвсем сам. Нито пък като италианците се опитваше да замени една постоянно слаба валута с по-силна. Ирландската лира се котираше просто чудесно.

Огромен балон

Когато през 1999 година влезе в еврозоната, Ирландия имаше една от най-успешните икономики в света. Всичко, което получи от валутния съюз, бе балонът на недвижимите имоти, от чието спукване страната ще бъде белязана цяло едно поколение.

Европейската комисия и ЕЦБ трябва добре да се вгледат в опита на Ирландия. Те би трябвало да отменят за пет години ограничението за бюджетния дефицит, докато не се появи сигнал за икономически растеж. Би следвало да има и освобождаване от плащания за спасяването на Гърция - налудничаво е ирландците да взимат пари назаем, за да ги дават на страна, която е в същото положение. Тактичното излизане от еврозоната би трябвало да се използва като крайна мярка.

Ако строгите икономии не проработят в Ирландия, те едва ли ще помогнат на Гърция, Португалия или Испания. Целият експеримент с валутния съюз е обречен на провал, ако лидерите в еврозоната се откажат от своята проста рецепта.