Минаха 20 години от началото на прехода на България от планова към пазарна икономика, но изглежда и сегашното, както и предното правителство, не успява да се въздържи от това да съветва частния сектор как да управлява дейността си. Това личи от вчерашното изказване на премиера Бойко Борисов, че неофициално е "помолил" банките постепенно да намалят лихвите по кредитите си. Изявлението беше направено на годишната среща на бизнеса и правителството.
Съществуват редица проблеми с тази "молба", но най-очевидният е, че този ход е печеливш, независимо от резултатите. Ако банките намалят лихвите, то делото в името на благото на народа е увенчано с успех, а ако не - премиерът може да си "измие ръцете" с това, че е опитал, но трезорите не са били склонни да го послушат. Резултатът от всичко това е допълнителен ръст или запазване на рейтинга му и то без да се използват средства за подобряване на икономическата ситуация, което би намалило риска на кредита, а от там и лихвата по него.
Може би е съвпадение, но изказването идва ден след като беше организиран символичен протест пред Българската народна банка (БНБ), състоящ се от 30-тина души, които настояваха за по-ниски лихви от страна на банките. Не е изключено двете да са свързани, защото БНБ не може да регулира цените на банковите продукти, но може и да няма връзка помежду им.
Другият проблем или по-скоро въпрос ще бъде продукт на действията на банките. В случай, че те намалят лихвите си, въпросът ще е Защо не го направиха по-рано през годината, за да стимулират търсенето, заетостта и продукцията и да бъде избегнат очакваният сериозен спад през третото тримесечие на годината. Ако не ги намалят, вероятно е да бъдат обвинени в алчност, което е много лесно, предвид международните скандали около възнагражденията и бонусите на банкери и служители във финансовия сектор.
Но кои са факторите, от които зависи цената на банковия кредит? На първо място това е цената на ресурса, с който разполагат банките. Тя е по-високата стойност от лихвата, която дължат (ако самите те са взели кредит) и тази, която биха получили от алтернативна инвестиция с подобна характеристика. Към тази цена се прибавя очакваната инфлация за периода на кредита. След това идва рисковата премия, която се определя въз основа на това колко вероятно е отпуснатият заем да не бъде върнат частично или цялостно. Рисковата премия нараства с увеличаване на срока, за който се отпуска кредитът, защото с него расте и вероятността от неизплащане на задълженията. Накрая е печалбата на самата банка.
Предвид влошеното икономическо положение в страната рисковата премия категорично се увеличава и понеже има значителна степен на несигурност относно продължителността и дълбочината на кризата, тя вероятно ще се задържи висока. Инфлацията намаля през тази година и ще се задържи ниска и догодина, което може да спомогне за намаляване на общата лихва по банковите кредити. Така остава последния фактор - цената, която банките плащат за финансовия си ресурс.
Докато през последните години се наблюдаваше сериозен приток на средства от банките майки към дъщерните им дружества в страната, тази тенденция се обърна от началото на годината. Дългосрочните външни задължения на българските трезори са намалели от 6.76 млрд. евро на 6.26 млрд. евро за периода януари-август, като най-големият спад е отчетен през последния месец, сочат данни на БНБ. Същевременно краткосрочните задължения намаляват от 2.01 млрд. евро до 1.7 млрд. евро за същия период. С отлива на средства от системата банките започнаха да разчитат все повече на вътрешно финансиране - депозити от граждани. С други думи до голяма степен цената на отпусканите кредити зависи от лихвите по банковите депозитите.
Т.е. всяко намаляване на лихвите по кредитите без обективно подобряване на икономическата обстановка или поевтиняване на банковия ресурс би довело до намаляване на печалбите на трезорите или загуби. Дори това да изглежда като нещо, с което потребителите на кредити биха се примирили, то е лош знак за стабилността на банковата система. Печалбата на банките от миналата година беше използвана за рекапитализиране на системата, заради опасения от сериозен ръст на лошите вземания. Всякакъв спад на печалбите през тази година ще се гледа под лупа от анализатори и инвеститори, защото нивото на нередовно обслужваните кредити към септември достига 8.15% от всички отпуснати кредити, сочат данни на БНБ.
Ръст в провизиите за лошите кредити и евентуална по-ниска печалба ще ограничи ресурса на банките за отпускане на нови кредити и несъмнено ще увеличи рисковата премия, която чуждестранните инвеститори ще изискват от тях. При по-лошо развитие на ситуацията дори може да се стигне до изискване на допълнителни провизии по вече отпуснати заеми за българските банки. Всичко това може в крайна сметка до доведе до неспособността на трезорите да изплащат задълженията си. При тези обстоятелства, за да се запази банковата стабилност или за да се стимулира кредитирането, ще се наложи държавата да се намеси, но този път не с молби, а със свеж ресурс. За да се избегне целият този цикъл, най-добре е правителството да се съсредоточи в подобряване на икономическата обстановка в страната, което несъмнено ще намали рисковата премия, която банките изискват, а заедно с нея и цялостната цена по кредитите.
