Намаляване на лихвения процент

На пръв поглед намаляването на лихвения процент създава просперитет: банките отпускат кредити по-лесно, което означава, че домакинствата могат да закупят стоки, които иначе не биха могли да придобият, а компаниите, които са най-големия потребител на кредитите, могат да разширят дейността си или да започнат такава изобщо. Именно това е целта на тази политика от страна на централната банка.

Само че реалният ефект е точно обратният. Лихвата на пазара отразява склонността на потребителите да спестяват или да разходват средства. Като такава, тя показва на инвеститорите дали в банковата система има пари, които могат да заемат, или няма. Апропо, лихвеният процент е един от най-важните измерители за предприемачите, които им показват дали начинанията им ще са доходоносни.

Така свалянето на лихвения процент реално е заблуда за пазарите. Проблемът обаче е, че това не е желанието на потребителите/спестяващите, а изкуствено занижен индикатор. Той поражда инвестиции в отрасли, в които изобщо няма нужда от толкова средства; т.е. Ниските лихвени проценти фундаментално пораждат икономическите балони.

Така когато се създават инвестиции в резултат на занижените от централната банка лихви, те могат да просъществуват само докато банките са склонни да им отпускат кредити, чиято цена рано или късно започва да се повишава. Увеличаването на лихвата означава, че бизнесът вече не е рентабилен. В този момент той фалира; когато една и съща грешка е допусната от много инвеститори едновременно говорим за спукване на балон.

Затова ниските лихви сами по себе си също не са особено желателни. Да, те създават илюзията, че може да се позволи по-висок жизнен стандарт, отколкото е възможно в действителност, но в крайна сметка просто надуват балон и водят до разхищение на част от оскъдните ресурси – те са били насочени не към проектите, които потребителите са желали, а другаде, което де факто прави всички икономически агенти по-бедни (икономиката е изгубила ресурси, които е притежавала).