Кандидатите за президенти в Съединените щати обикновено защитават изключително вредни икономически политики и 2016 г. далеч не е изключение. Бърни Сандърс се опитва да възкреси социализма, а останалите се опитват да го изпреварят в това начинание. Въпреки това, преди да се впуснем в бездната на реториката им по време на кампанията, трябва първао да отбележим, че нито един от кандидатите за вота на жителите на страната не прави това, което направи Рон Пол като кандидат за президент: да изобличи вредите от политиките на Федералния резерв.

В отсъствието на Пол кандидатите сякаш одобряват „вечната машина за балони“ на централната банка, която дава неправилни инвестиционни сигнали и подпомага грешните инвестиции на кронистите, котио или трябва да бъдат елиминирани, или продължават да изсмукват оскъдните ресурси към непродуктивните отрасли.

Бърни Сандърс

С тази щастлива идея се обръщаме към Сандърс. Той донякъде напомня на Бенито Мусолини, който би трябвало да е мразен от самия Сандърс. Точно както Мусолини (който заедно със съюзника си Адолф Хитлер е мразил свободните пазари и се е самоопределял като социалист), Сандърс не предлага директното изземане на частната собственост на населението от правителството, а се стреми към де факто държавна собственост посредством данъците и регулациите.

Той със сигурност ще увеличи данъците. Например Сандърс посочва, че ще облага „спекулациите“ на „Уол стрийт“, за да събере пари за предоставянето на „безплатни“ услуги от публичните инситутиции. Освен това той иска да увеличи горната ставка на подоходния данък и значително да вдигне данъците върху капиталовите активи и дивидентите.

Сандърс вярва, че богатите, чиито данъци ще бъдат увеличени значително, няма да променят поведението си в резултат на потенциалните му политики като президент, който ясно показва, че той няма никакви познания по финанси или върху системата, която произвежда стоките днес. Всъщност Сандърс твърди, че средната класа на САЩ е „създадена“ чрез преразпределение на богатство. Според него „ако сме станали свидетели на трансфери от средната класа към най-богатите 10% от най-богатия 1% от американците, знаете ли какво, трябва да върнем тези средства обратно, за да имаме стабилна средна класа. Можем да направим това по много начини и определено един от тях данъчната политика.“

Сандърс е прав за едно – наистина има преразпределение на богатството от средната класа към богатите, но това се случва в резултат на политиките, които самият Сандърс предлага. А ако той изобщо критикува Федералния резерв, той го прави през призмата на убеждението си, че основните лихвени проценти трябва да са още по-ниски. Сандърс е поддръжник на огромните субсидии за производителите на „зелена“ енергия, а този вид плащания са изземане на средства от по-високо ценени начинания и харченето им за по-ниско ценени такива. Той е привърженик на политики, стимулиращи закупуването на жилища също чрез субсидии и поддържа изкупуването на огромни количества правителствен дълг от централната банка, което всъщност вече започна да задушава продуктивната икономическа активност.

Освен това Сандърс е отявле противник на свободната търговия, независимо дали става въпрос за международен стоков обмен или за правото на децата да продават домашно направена лимонада на тротоара пред къщите си. Социалистите по принцип сякаш не разбират как свободната размяна е взаимноизгодна, а самият Сандърс е на мнение, че свободните пазари са „хищнически“, докато държавната интервенция означава свобода.ю

Според икономиста от Университета на Масачузец Джерълд Фридман имплементирането на политиките, предлагани от Сандърс, ще доведат до „покачване“ на приходите и до намаляване на бедността наполовина. Как ще стане това? Според Фридман това може да се постигне чрез „изливане на 14,5 трилиона долара в икономиката“ под формата на субсидии, правителствени проекти, разходи за зравеопазване и още по-високи данъци. С други думи, действията на Бърни Сандърс ще унищожат относителните цени и предприемаческите ориентири в икономиката.