Хилъри Клинтън

Тъй като популярността на Хилъри Клинтън сред представителите на демократичната партия нарасна, нейните икономически предложения са значително по-важни от тези на Сандърс. В резултат на речите на самия Сандърс, нейната предложения са изпълнени с изключително много реторика против „Уол стрийт“, което е иронично, тъй като в миналото тя получаваше милиони долари под формата на лекторски такси от фирми от „Уол стрийт“ и от кронистите, говоренето срещу които направиха нея и съпруга ѝ изключително богати.

Човек може да се усъмни сериозно, че мениджърите на хедж фондовете плащат по-ниски данъци от една медицинска сестра или шофьор на камион (както посочи Клинтън по време на своя реч в Айова), но за разлика от Сандърс, който е истински убеден социалист и последовател на всяка лява реторика, Клинтън просто иска да бъде избрана за президент. Това не означава обаче, че тя е привърженик на свободните пазари. Тя просто използва популистка реторика, за да спечели изборите.

Ако трябва да следва някакъв икономически модел, тя най-вероятно просто би продължила сегашните политики на Барак Обама, тъй като тя е кандидата на статуквото. Въпреки цялата си реторика за „промяна“, икономическите политики на Обама са де факто още от същото, но „още“-то беше на стероиди. Федералният резерв продължи (и в огромна степен разшири) политиката си на придобиване на държавни ценни книжа с дългосрочен падеж, която започна в края на управлението на Джордж Буш. При Клинтън като президент най-вероятно количествените улеснения ще нараснат на n-та степен.

Когато Клинтън говори за „свободна търговия“, тя има предвид не свободния обмен, а политически търговски „сделки“, при които близките до правителството компании ще получат привилегията да могат да се договарят с властите в другите държави. Вместо да оставят стоките да преминават границите свободно, тези споразумения, като NAFTA или наскоро предложеният търговски пакт с Китай, са апотеоз на бюрократичното обременяване и затрудненията.

Какви „нови“ политики можем да очакваме от Клинтън като президент? Според собствения ѝ сайт, тя ще имплементира:

- минимална работна заплата в размер на 12 долара на час;

- още повече „инвестиции“ в инфраструктура;

- увеличаване на корпоративния и подоходния данък.

Точно както Обама, Клинтън твърди, че ще създаде икономика с „чиста енергия“, която ще предлага „добре платени работни места“, въпреки че именно сега действащите политики за промотиране на „чистата енергия“ унищожават добре платените работни места, тъй като относително здравите сектори на икономиката субсидират губещите отрасли (като производството на електрическа енергия от вятър или етанол).

Разрушенията дебнат на всяка крачка с предложената от Клинтън политика в сферата на природата, която изобилства от още повече „цели“ пред нацията, които не правят никакъв смисъл. И защо не? В най-лошия сценарий самата Клинтън няма да усети неефективността на политиките си; обикновените американци обаче ще обеднеят.

Накратко, Клинтън обещава да увеличи данъците, да въведе още повече регулаторни пречки пред бизнеса, да създаде принудителни политики за околната среда и покачи минималната работна в страната с повече от 50%. Същевременно тя няма да спре вредните политики на Федералния резерв.