Покрай сирийците се споменават и алжирските граждани, които също са напаст. Но преди да сложим на тях един печат на челото като „икономически бежанци”, трябва да се обърнем към алжирската история. През 1990 г. на общинските избори печели партията Фронт за ислямско спасение. Заради огромната им преднина на общинските и парламентарните избори и намесата в плановете на президента, който се надява на лесно контролируема коалиция, на 11 януари 1992 г. армията се намесва - президентът Шадли подава оставка, а изборите насочени за 13 януари са отменени, което поставя началото на една продължителна и ожесточена гражданска война. Стотици цивилни изчезват или са мистериозно изклани от незнайна терористична група. Нововъведеният военен режим настоява, че отговорни за тероризма са членовете на Въоръжената Ислямистка Организация на ФИС. Амнести Интернешънъл докладва през 1997 г., че човешките права в Алжир са сериозно погазени . До 1997 г. до 80 000 граждани, повечето от които цивилни, се считат за убити, въпреки че според други източници броят им е много по-голям. До 1999 г. официалният брой на убитите достига 100 000.

И до днес положението в Алжир не е напълно спокойно, все още изчезват хора, все още няма свобода на словото и има репресии.

Говорим с пренебрежение към бежанците, не знам защо, може би защото са мюсюлмани. Наричаме ги аборигени, необразовани цигани, не могат да пишат и четат, ръководят се единствено от Шарията. Историята на Сирия, води началото си от 4 хил. пр. н. е. Сирия има развита икономика, запаси от нефт и природен газ. 12 млн. от население на Сирия е на възраст под 25 години. Страната има изключително богата култура, множество исторически забележителности, както и много университети.

Дълбоко се съмнявам, че хората, които се изказваха в социалните мрежи имат представа, какво всъщност значи и представлява Шарията и дали някога са чували за това, че в Сирия има не малък брой християни и именно там се намира градчето Маалуля. Това е единствено място в света, където хората и до ден днешен говорят арамейски – езикът на Христос. По време на управлението на ал-Асад християни и мюсюлмани имат абсолютно равни права, като нито една малцинствена група в Сирия не е потискана. Днес обаче никой не знае какъв е броят на оцелелите християни.

Говори се за това, че сирийците ще ни вземат работата, защото ей сега за 2-3 месеца ще научат български език и ще са ни конкуренция. Какво стана нали бяха прости, необразовани цигани?

Страхуваме се от тях, защото всички те са дошли в България, за да крадат. А всъщност тези хора пристигат в България, с простичката идея да спасят живота си. Те са изтормозени и без никакви средства. Идвайки тук, попадат във въртележката на нашата бюрокрация и след толкова много проверки, установяващи тяхната самоличност, получават статут. Не всички бежанци са с висше образование или представители на интелигенцията, но много от тях са имали професия в държавите, от които идват – зъболекари, електротехници, инженери, учителки. Въпреки това те са съгласни да работят и като хамали. Но какво става, когато те получават статут, излизат от лагерите, нямат работа и спят на улицата.

Нашата система не ги ли превръща в едни бездомни крадци?

Ако аз бях майка с детето си и нямам средства да му предоставя дом и храна, тогава съвсем естествено и аз щях да открадна, за да нахраня семейството си.

Бежански лагер в Харманли. Снимка: Булфото

Това са само малко от примерите, за които се сещам, защото се изговориха много глупости по адрес на тези хора. Бях горда с българина, с това, че най-накрая ще се покаже за първи път от 20-30 години като мислещо и разумно същество, което ще протестира и ще се бори за своите права. Заедно с това мислех, че ще окаже помощ на тези, които искаха същото, но техните мечти бяха въвлечени във война.

Срам ме от българина днес. Явно съм се самозалъгвала, че той е образован и интелигентен и че не би откликнал на подобни ксенофобски глупости. Срам ме е всеки път като прочета за поредното нападение над чужденец или над някого, който прилича на арабин, нападенията на пансиони за имигранти, пребитото момче от турски произход, докарано до кома, националистическите граждански патрули, които щели да бъдат в подкрепа на полицията. Стигнали обаче района на ул. „Пиротска” започнали да осветяват лицата на чужденците с фенерчета.

Толерантността и милосърдието на българина за мен са едни митове и легенди. Тази година евреите в България отбелязаха 70-ата годишнина от спасяването им по време на Втората световна война. Бием се в гърдите, че сме спасили евреите си, но въпросът е дали бихме ги спасили сега? Мисля, че не, те също щяха да ни пречат.

Вече сме озлобени, нежелаещи да помагаме, затворени само в своята черупка.

Не осъзнаваме, че проблемът на България не са бежанците. Нашите политици са тези, които не прецениха добре ситуацията и не изготвиха адекватни планове за справяне с вълна от бежанци. Те се възползват от страданието на няколко хиляди бежанци в България, за да отклонят вниманието на вече изтормозения и озлобен българин от тяхната неефективна политика. Но обвинявай депутатите, обвинявай правителството, обвинявай обаче и себе си.

Спри да се оплакваш. Обвинявай този, който има действително вина, върши своята работа добре и се образовай и бъди благодарен, че твоят протест се случи. И имаше възможността да бъде красив дълго време. И сега, ако го обезобразиш с насилието и фалшивия си национализъм, ще бъде само по твоя вина.

*Силвина Минкова изучава сп. "Арабистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Учила е в продължение на една година в Университета на Йордания.