Правителствена политика, осъществявана в по-го­лямата си част от централната банка, която оказва влияние върху съвкупното търсене чрез разнооб­разни методи, включително промени в лихвения процент, операции на открития пазар и поставяне на ограничения в паричното предлагане. Най-слабо активната монетарна политика се изразява в дългосрочна връзка между нарастването на па­ричното предлагане и реалния брутен вътрешен продукт (вж. Фридман), а най-активната — в неп­рекъснати промени, за да се предотвратят рецеси­ята в икономиката и инфлацията. В най-ранния си вариант монетарната политика използва лихвения процент като средство за оказване на контрол вър­ху икономиката, особено в условията на златния стандарт. По-късно се преминава към серия от методи за контрол върху обема на банковите де­позити, като се използват изисквания за кешови наличности и нормативи за резервни активи. През 70-те и 80-те години на нашия век в САЩ и Вели­кобритания бе модерно да се признава монетаристкия възглед, че главната цел на монетарната по­литика е да се постави ограничение пред степента на нарастване на основните парични средства: това се оказа толкова трудно, че монетарната политика се насочи към използването на различни частни методи.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG