Много вероятно е банковият мораториум да бъде удължен. Решението трябва да бъде взето от Българска народна банка (БНБ) и от търговските банки, но при влошаване на икономическата ситуация, има такава вероятност, коментираха експерти пред в. "Монитор".
"Ако зимата се окаже трудна, каквито са по-песимистичните очаквания за тежки октомври и ноември, е много вероятно да бъде удължена мярката", прогнозира кредитният консултант Тихомир Тошев за "Монитор". По думите му спадът на икономиката на България е по-малък, отколкото в други страни-членки на Европейски съюз (ЕС), но при влошаване на обстановката, то мярката може да бъде удължена. На същото мнение е и финансовият анализатор Иван Стойков. Той коментира, че докато има възможност за отсрочване и докато хората имат заеми, то те ще се възползват, независимо дали ще е заради невъзможност за плащане, или просто защото не искат да плащат. "Удължаване може да правим до безкрайност. Въпросът е ситуацията да е такава, че БНБ да вижда необходимост да направи препоръка към банките това да бъде удължавано", каза Стойков, като призна, че интересът към момента не е толкова голям, колкото експертите са очаквали в началото. Отчасти това може да се обясни с нежеланието на хората в повече да оскъпяват задължението си.
Възможен фактор за допълнително удължаване пък е ръстът на необслужваните кредити. "Не мога да кажа за момента дали има предпоставки, защото трябва сега да се проследи какъв е темпът на необслужваните кредити, и това може би ще даде индикация в бъдеще дали се налага да се удължават малко по малко сроковете. Ние и до края на 2021 г. може да дадем такива отсрочки, но ако самите кредитополучатели не ги търсят, то мярката не би била работеща", каза още Стойков.
Анализаторът напомни, че скоро ще изтече мораториумът за тези, които са одобрени в края на юни за забавяне на плащанията с 3 месеца. Така ще стане ясно дали те все още изпитват затруднения. "Един отсрочен кредит все пак носи риск след отсрочката да не бъде погасяван. В тези 3 или 6 месеца, кредитополучателят може да е със същия проблем или с влошено състояние. Така един отсрочен кредит може да стане рисков и да се отправя към графата "необслужвани", предупреди Стойков. Това също може да стане причина за повторно удължаване на сроковете.
Няма очаквания за промяна по самите условия, които са съобразени с насоките на Европейския банков орган (ЕБО). "Ако има промяна в правилата, това би означавало за едни да важат по един начин, за други – по друг. Може и да има такава стъпка, но това са на глобално ниво приети правила, и ще трябва да се мине през дискусия", завърши Стойков. "Следя с интерес този въпрос, но е трудно да се каже, защото това е изцяло политическо решение. Според мен нито ползата е огромна, нито нуждата е голяма", каза и бившият министър на икономиката Николай Василев. Той отново изтъкна, че с мораториума реално няма опрощаване на задълженията, а единствено отсрочване на сумите – на главница или на лихва и главница. "Дали този месец ще имате да връщате пари, или след няколко месеца, това не променя нещата кардинално. Според мен мярката не е много важна и няма голяма полза от нея", коментира Василев.
От централната банка напомнят, че мораториумът все още е действащ и сроковете по него не са изтекли.
Искания за отсрочване на задължения банките ще приемат до 30 септември 2020 г., а максималният срок за прилагане на отсрочванията е до края на март 2021 г. "Ето защо към момента няма обективна необходимост да се променят срокове в мораториума. Евентуално връщане на такава тема на дневен ред ще зависи от развитието на икономическата ситуация и ще подлежи на съответен анализ от страна на БНБ и търговските банки", коментираха още от БНБ за "Монитор". Самата схема пък е съобразена със спецификите на банковия пазар у нас, потребностите на клиентите на банките, и не на последно място, инициативата на самите финансови институции. Затова ако се променят условията, то това ще стане по аналогичен ред.
В други страни вече има удължаване на срока на мораториума. Само преди дни стана ясно, че Унгария удължи срока до средата на 2021 г.
В своя публикация в социалните мрежи унгарският премиер Виктор Орбан написа, че от гратисния период ще може да се възползват семейства с деца, пенсионери, безработни и от фирми с минимум 25% спад на приходите. Великобритания пък предприе тази стъпка само 2 месеца след стартирането на мярката. Така хората с ипотеки може да кандидатстват до 31 октомври за отсрочки. В началото на юли Австралия също удължи срока. Важно условие обаче бе, че тези клиенти, които вече имат възможност да плащат, ще бъдат помолени постепенно да внасят дължимите суми, след като изтече техният шестмесечен период за отлагане. У нас централната банка също промени сроковете веднъж. Това стана в средата на юли, когато БНБ съобщи, че удължава действието на мярката, но без да прави промени по нея.
Изискването кандидатите да са изрядни платци остава или казано с други думи те не може да имат просрочие над 90 дни по свое задължение към 1 март 2020 г. Забавяне на вноската може да има за минимум 3 и максимум 6 месеца, за които се начислява лихва. При изтичане на мораториума, срока по новия погасителен план ще се договаря между банките и клиентите им така, че да не се утежнява допълнително финансовото им положение.
Последните данни сочат, че до момента отсрочените кредити са в общ размер от над 9 млрд. лв. Възможност за забавени плащания са получили над 14 хил. предприятия и повече от 93 хил. домакинства. Това е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата, коментира банкер №1 Димитър Радев преди дни при откриването на юбилейната учебна година в УНСС. От БНБ посочват, че самото кандидатстване и разрешенията по исканията на кредитополучатели предполагат известен времеви период, поради което досегашната статистика още не показва пълния диапазон и общия ефект от мораториума.
Само до края на юни имаше общо 118 584 кандидати - от тях 103 516 са домакинства, а други 15 086 са фирми. Реално одобрените към 30 юни наброяват 98 499. Очаквано по-голямата част от одобрените искания за отложени плащания са на физически лица – 85 343 са домакинствата, които са отложили кредити за 1.9 млрд. лв. Други 13 156 искания са на предприятия, които забавят вноски за 6.2 млрд. лв., или общо 8.1 млрд. лв.
Остава само седмица, за да може желаещите да получат одобрение за отсрочване. След първото удължаване на мярката, 30 септември стана крайният срок, в който кандидатите може да изпращат документите си към търговските банки. Припомняме, че вариантите за отсрочване са няколко – само на главница, на лихва и на главница, и има трети механизъм за револвиращи инструменти, като кредитни карти. Гратисният период може да бъде между 3-6 месеца, които изтичат не по-късно от 31 март 2021 г. Изборът на механизъм се извършва по взаимно съгласие на страните, като от банковата асоциация у нас предупреждават, че мораториумът не е възможност за опрощаване или намаляване на суми, а отлoжeнитe внocĸи ocтaвaт дължими. Кандидатите трябва да са редовни платци с просрочие не повече от 90 дни, считано от март 2020 г. Непогасените на първоначално договорените падежи суми се погасяват на части след изтичане на гратисния период. Одобрените кандидати до юни не могат да поискат отсрочки, които изтичат след края на 2020 г.
