Първите две от 60-те антикризисни мерки на правителството - новото облагане на застрахователите и въвеждането на данък върху печалбите от хазарт, бяха подложени на унищожителна критика от парламентарната бюджетна комисия и не е ясно дали и как ще се реализират. Данък "лукс" пък може да бъде обявен за противоконституционен, пише в днешния си брой вестник "Сега".

Правителството предлага печалбите от хазарт да се облагат с 10%. Това важи за тото и лото игрите, за печалбите от залагания и т.н. Това ще доведе до унищожаване на държавната лотария, защото хората ще трябва да вадят от джоба си по 10% от стойността на наградата, за да си я получат, обясни Корман Исмаилов от ДПС. Обикновено хората, които играят на лотария и печелят, са с по-ниски доходи и не могат да извадят накуп дори 50 лв. А ако спечелят автомобил, може да се наложи да платят по 2000-3000 лв., за да си го вземат. Това е нереалистично, възразиха депутатите.

Йордан Цонев от ДПС обясни, че на младини е работил като крупие и опитът му е показал, че облагането на печалбите от казина и игрални зали също ще е много трудно, защото там печалби и загуби се получават на всеки две-три минути и трудно могат да бъдат отчетени. Шефът на НАП Красимир Стефанов обеща до следващия четвъртък да обмисли мярката по-внимателно, за да бъдат преодолени тези трудности. Той се похвали, че вече е провел среща с Асоциацията на банките в България, на която е решено трезорите да подават информация на данъчните за трансакциите на граждани и фирми към хазартни интернет сайтове в чужбина. Така НАП ще следи дали хората, които печелят от интернет залагания, плащат данъци.

Застрахователите също организираха мощен отпор в бюджетната комисия срещу новия ред на облагане. Държавата, работодателите и синдикатите принципно се договориха общото застраховане да се облага с 3.5% върху оборота вместо с 10% върху печалбата. Много застрахователи отчитат ниски данъци. За животозастраховането според кабинета ставката трябва да бъде 1% върху оборота. От бранша обаче заявиха, че това ще декапитализира фирмите и ще изгони чуждите инвеститори в бранша от България.

Въпреки че 39-те компании имат приход към 1.6 млрд. лв. годишно, през 2008 г. те са платили едва 5.7 млн. лв. данъци. От 2009 г. у нас работи една презастрахователна компания, която е направила оборот от 1.3 млрд. лв., излязла е на печалба с 300 млн. лв. и е платила 30 млн. лв. данъци. "Как е възможно при едни и същи регулации 39 компании да платят 6 млн. лв., а една - 30 млн. лв.", попита шефът на НАП представители на застрахователния бранш. Отговори му обаче зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Емил Атанасов, който му обясни, че този презастраховател се е преместил в България от Кипър тъкмо заради по-благоприятния данъчен режим. "И ако облагането се промени, компанията може да напусне страната, а бюджетът да загуби тези 30 млн. лв. годишно", обясни той. След дебата обаче и тази мярка бе отложена с една седмица за дообмисляне.

По време на споровете застраховател заяви, че предлага друга антикризисна мярка: да се въведе данък "солидарност" върху всички 2 млн. работещи хора в България. "Ако 2 милиона работещи плащат по 1 лев на работен ден, това прави 500 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета годишно. Такава практика е имало по време на Голямата депресия в САЩ", каза застрахователят, който не се представи.

"Синята коалиция" и ДПС направо заявиха, че не подкрепят тези две мерки, защото не са антикризисни, а прокризисни. "Сиите" възразиха и срещу намаляването на субсидията на политическите партии с 15%, която обаче бе приета от комисията. Асен Агов обясни, че между първо и второ четене ще предложи профсъюзите и работодателските организации, които съставиха 60-те мерки, да плащат пазарен наем за сградите, които ползват. Според него от това щели да се съберат не 7 млн., а 70 млн. лв.

Депутатите приеха данък "лукс", според който имотите с данъчна оценка над 300 хил. лв. ще се облагат с двоен данък сгради, а колите над 70 хил. лв. - с двойно по-висок местен данък. Йордан Цонев повдигна въпроса как в средата на годината ще се качва местен данък, след като има решение на Конституционния съд от 1996 г., че налозите трябва да са известни на гражданите преди началото на финансовата година. Управляващите обясниха, че и този проблем ще се реши между първо и второ четене, но така и не стана ясно как.