Преди една година сривът на цените на петрола доведе до рекорден спад на стойността на руската рубла, който от своя страна подтикна много вложители да изтеглят депозитите си. Сбербанк, най-голямият кредитор в страната, изплати огромно количество пари в брой, за да оцелее това, което впоследствие беше наречено Черния декември. Тогава финансовата институция направи разплащания на стойност 1,3 трилиона рубли (20,8 млрд. щатски долара) само в рамките на 1 седмица. „Единственото, което можехме да направим, беше да се успокоим и да плащаме“, коментира ситуацията главният изпълнителен директор на държавната банка Херман Греф, цитиран от Bloomberg.

Скоро след тази ситуация руското правителство одобри план за оздравяване на големите кредитори в страната и инжектира в тях 900 млрд. рубли. Този план не обхващаше малките финансови институции и през тази година регулаторните органи в Русия затвориха рекордно висок брой банки.

Финансовите институции в страната бяха отрязани от възможността да бъдат подпомагани чрез американски или европейски кредити, а наскоро Европейската комисия забрани на европейските ескперти да правят анализи или препоръки на руски компании. Поради това руските банки намалиха кредитирането в страната, създавайки проблем за властите в Кремъл, които разчитат на вътрешните инвестиции, за да подпомогнат икономическия растеж. Спадът на кредитите е и една от причините анализаторите да прогнозират, че и догодина руската икономика ще се задържи в рецесия, а Moody's Investors Service прогнозира, че лошите кредити в страната ще достигнат най-високото си ниво от 2009 г. насам. Същевременно от централната банка коментираха, че няма да започнат да подпомагат фалиращите малки банки.

Тази година централната банка на Русия закрива по средно две банки на седмица, като са фалирали 9% от банките в страната. „Отхвърлянето на молбите за закриване ще се превърне в невероятно събитие, но не знаем кога ще се случи това“, коментира Артьом Констандиан, директор на Промсвязбанк. Необслужваните заеми в Русия нараснаха до 14% от 11,5% в началото на годината и броят им продължава да расте, предаде Bloomberg. Банките в страната вече са заделили почти 1 триолион рубли за покриване на щетите от необслужваните заеми от януари месец.

„Страната в момента е в стагнация“, коментира Олег Вюгин, председател на банката МДМ, която е сред 30-те най-големи кредитори в Русия. Той коментира, че търсенето на заеми от платежоспособните потребители е изключително ниско, тъй като несигурността пред бъдещите им приходи не е разсеяна. От друга страна, неплатежоспособните потребители търсят заеми, но банките не желаят да им ги отпускат, допълни той.

Бизнесите, които работят с рубли, посочват, че поради високите лихвени проценти, които започват от 15% за едногодишните заеми, е невъзможно да разширят дейността си. Така въпреки че ембаргото върху страната унищожи някои от пазарните играчи, онези, които останаха на пазара, не могат да си позволят кредитиране, за да запълнят освободените позиции. „Невъзможно е да говорим за сериозен растеж“, коментира заместник-президентът на производителя на сирене PiR Павел Божко. Той посочи, че лихвите по кредитите на компанията са станали толкова високи, че се е наложило да намалят оперативните печалби толкова много, че фокусът се е преместил върху избягването на загубите.