Мненията за това дали ще спечелим или ще загубим от влизането в еврозоната, което се очаква да стане до няколко години, са доста поляризирани сред българското общество.

Това сочат резултатите от анкета на Econ.bg, проведена в периода 7-14 декември 2009 г. Въпросът в нея беше: "Ще имаме ли полза от влизане в еврозоната?"

Отрицателно на този въпрос отговарят 47 на сто от анкетираните. Според тях отговорът е "не", защото цените ще се повишат.

Все пак положителните нагласи са малко повече.

27% от анкетираните заявяват, че влизането в еврозоната ще донесе полза за всички - държавата, гражданите и бизнеса.

Други 22 на сто считат, че то би допринесло за икономическата стабилност на страната.

4% са на мнение, че влизането в еврозоната ще е полезно само на фирмено ниво.

Резултати от анкета на Econ.bg с въпрос: "Ще имаме ли полза от влизане в еврозоната?", проведена в периода 7-14 декември 2009 г. сред читателите на Деловия портал. Графика: Econ.bg

Припомняме ви, преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че стратегическа цел на България ще бъде до 2,5-3 години да се присъедини към еврозоната.

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров от своя страна коментира, че България има добри показатели според Маастрихтските критерии (повече за тях може да прочетете по-долу). Дошло е времето за присъединяване към еврозоната и това не е привилегия, а наше задължение, допълни той.

Въвеждането на еврото няма да увеличи цените на стоките и услугите. Дори напротив - цената на кредитите ще бъде намалена. Това каза преди седмица от своя страна известният банкер Левон Хампарцумян. Oт гледна точка на банковия сектор колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре ще бъде за страната ни, допълни той.

Някои анализатори считат, че има "твърд" и "мек" вариант за влизане в еврозоната за всяка страна-кандидат. Според първия, по-твърд вариант, трябва да се постигне съгласие между страните-членки, които да са единодушни дали страната-кандидат притежава гаранции за влизане в еврозоната. Вторият - по-мек вариант, предполага, че някои страни-кандидати вече са изключително много свързани с еврото и там няма да се изискват гаранции. За този вариант ще се изисква по-кратко време, но институциите в страната-кандидат трябва да бъдат на висотата на заложените критерии.

За да приеме еврото като официално платежно средство, има определена процедура, през която България трябва да премине:

1. да влезе в т. нар. Валутнокурсов механизъм 2 (ERM II)
2. да остане в ERM II поне за 2 години;
3. да изпълни Маастрихтските критерии, докато е в ERM II;
4. да бъде приета в еврозоната.

Маастрихтските критерии са икономически условия, на които една страна трябва да отговаря, за да стане член на еврозоната. Те се отнасят до основни икономически величини като бюджетен дефицит, ценова стабилност (ниска инфлация), дългосрочни лихвени равнища, стабилност на обменния курс, като за всяка от тези променливи са посочени количествени измерители за изпълнението им. Те са следните:

• Бюджетният дефицит трябва да е по-нисък от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП);
• Държавният дълг трябва да е по-нисък от 60% от БВП;
• Инфлацията не бива да надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност. Освен това, изрично е посочено, че ценовата стабилност трябва да бъде устойчива. За целите на критерия инфлацията се измерва чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
• Дългосрочните лихвени проценти не трябва да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност. Лихвите се измерват на базата на дългосрочните правителствени ценни книжа или други аналогични ценни книги.
• Валутният курс на местната валута не трябва да се колебае с повече от +/- 15% в продължение на поне две години преди датата на оценяване и за същия период страната-кандидат не трябва да е обезценила валутата си спрямо валутата на коя да е страна-член

От 5-те критерия към момента България не покрива единствено този за дългосрочния лихвен процент. Средното ниво на дългосрочните лихвени проценти в трите страни с най-висока ценова стабилност в еврозоната е 4,5%, което означава, че нивото им в България не трябва да надминава 6,5%. През ноември 2009 г. у нас този показател е 6.53%, но от декември 2008 г. значително надвишава 7%.

По отношение на бюджетния дефицит, страната ни е далеч от тавана от 3% от БВП - за 2009 г. се очаква дефицит от 0.75%. Държавният дълг е над 3 пъти по-нисък от изискванията на Маастрихт - 14.6%, като се очаква допълнително да бъде ревизиран надолу.

Според изискванията от Маастрихт инфлацията трябва да е под 3.2% (средноаритметичната стойност на показателя в трите страни с най-ниска инфлация (към момента е 1,7%), плюс 1,5%). В България инфлацията през последните 12 месеца, измерена чрез ХИПЦ, е под 1.1%. Валутният курс от своя страна е фиксиран към еврото чрез системата на валутен борд.

Валутнокурсовият механизъм на ЕС (ERM II) има за цел да подготви страните за членство в еврозоната и приемането на еврото. С други думи, това е нещо като "чакалня" за приемане на еврото, през която трябва да премине всяка страна, която иска да използва общата европейска валута.

Българската позиция още по време на кандидатстването за членство в ЕС беше, че след влизането в общността страната ни може да влезе бързо в еврозоната без преминаване през ERM ІІ, защото се смята, че бордът е достатъчно дисциплиниращо средство на публичната финансова политика, а от ЕС са дали тълкуване, че това е възможно да се случи, обясни управителят на БНБ.

През 2004 г. обаче с голямата вълна новоприсъединили се страни към ЕС започна по-рестриктивно тълкуване на Маастрихтските критерии.

Сега сме в състоянието да стреляме по движеща се цел, и то като са ни дали патрони за пъдпъдъци, коментира наскоро управителят на БНБ Иван Искров, като така илюстрира видимата умора у старите страни членки да се отварят към новите. Воденето на преговорите от българска страна трябва да се съобрази именно с тези нагласи. Поради всичко това Искров остана предпазлив по въпроса кога реално България може да влезе в еврозоната.

В статията са използвани авторски текстове на Econ.bg, информация от блога на икономиста Георги Ангелов и от електронното издание Mediapool.bg.