Потребителите на банкови институции изпитват сериозни затруднения, когато сравняват оферти. Те също така изпитват сериозни трудности да сменят доставчика си на финансови услуги. Това съобщи днес еврокомисарят за защита на потребителите Меглена Кунева по време на представянето на доклад на Световната банка, озаглавен: “България: Диагностичен преглед на защитата на потребителите и финансовата им компетентност”.

Докладът е осми по ред. Той се финансира от пилотна програма на Световната банка за оценка на защитата на правата на потребителите на финансови услуги в страни със средни доходи от целия свят. Програмата се позовава на наръчник на добри международни практики, изготвен от Световната банка съвместно с различни регулаторни органи. Подобни изследвания са били направени в Чехия, Словакия, Литва, Румъния, Хърватия, Русия и Азербейджан.

През последните години едва 11% от потребителите в Европейския съюз са сменили доставчика си на финансови услуги. В същото време 9% от потребителите са предпочели да прехвърлят текущата си сметка в друга банка. Други 13% са прехвърлили ипотеката си към друга финансова институция, стана ясно днес.

От 1 ноември тази година в сила ще влезе в сила Кодекс за по-лесна смяна на банките. Този документ е бил подписан от всички финансови институции и ще има задължителна сила.

Европейският дневник, който представлява учебно помагало, предназначено за ученици в гимназиалния курс, се разпространява във всички държави-членки. Той може да бъде поръчан в неограничени количества и от българската държава. По този начин финансовото образование в България ще може да бъде подобрено, обясни още еврокомисар Кунева.

Основните констатации и препоръки в доклада, представен от Сю Ратлидж, Координатор по защитата на потребителите и старши специалист по развитието на частния сектор в отдел "Корпоративно управление" в Световната банка, са:

1. В България липсва орган, който да се занимава със защитата на потребителите на финансови услуги. В момента изпълнението на Закона за защита на потребителите се съблюдава от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Защитата на потребителите в голяма част от финансовия сектор се извършва от други правителствени учреждения.

2. Необходима е ясна институционална структура за защита на потребителите на финансови услуги. Това може да стане по три начина:

• КЗП да носи отговорността за надзора над спазването на законодателството за защита на потребителите в областта на всички финансови услуги.
• Отговорността за надзора над спазването на законодателството за защита на потребителите в областта на всички финансови услуги да се поеме от ведомствата на финансовия надзор.
• Да бъде създаден независим финансов омбудсман, който да се занимава с всички жалби, спорове и запитвания, свързани с потребителските финансови услуги. Създаването на такъв орган евентуално може да замени ролята на помирителните комисии.

3. Ролята на потребителските организации трябва да се разшири така, че те да станат силни защитници на потребителите на финансови услуги.

Домакинствата сключват все повече заеми в чуждестранна валута, и то почти изцяло в евро. Делът на заемите в евро се е увеличил от 7% в края на 2002 г. до 29% в края на 2008 г. Това става ясно още от публикувания днес доклад.

Броят на неизправните длъжници по кредити за домакинства за периода 2002-07 г. се е увеличавал. Тогава той се е стабилизирал.
Лошите и преструктурираните кредити на домакинствата са се увеличили от 1% от всички заеми през 2004 г. до 3% към края на 2008 г.
Използването на банкови продукти от фирмите и частните лица в България се увеличава.

Според данни от изследване, изготвено от „GFK България” през септември месец 2008 г., една трета от българските потребители притежават дебитна карта. В същото време около 9% от тях имат и кредитна карта. Използването на тези два продукта се е увеличило значително в периода 2005-08 г. В началото едва 20% от хората са имали дебитни карти, а 2% са използвали кредитни карти.

Пълния текст на анализа на Световната банка ще откриете в рубриката "Анализи" на Econ.bg.