Гръцкият министър на финансите Янис Стурнарас заминава за Франкфурт днес, където ще се срещне с длъжностни лица от Bundesbank и Deutsche Bank за да проведе разговори за, касаещи по-нататъшното облекчаване на дълга за Гърция, съобщава гръцкото издание “Екатимерини”.

Източници на Министерството на финансите са съобщили в сряда, че е обсъждан вариант за увеличаване на падежите по заемите от еврозоната до 50 години. Тази тема е била "на масата през последните няколко месеца". 

Потвърждението от министерството идва след като двама души, запознати с дискусията са посочили през американската агенция “Блумбърг”, че такъв вариант е обсъждан.

Според анонимните източници потенциалната ще се обсъждат падежите на заемите, отпуснати на Гърция на двустранно ниво и от страна на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF).

Предложението е падежите да бъдат удължени от 30 до 50 години, а лихвеният процент по получените средства от първия спасителен пакет за страната да бъде намален с половин процентен пункт.

За да бъдат направени по-подробни обсъждания, настоящото преразглеждане на гръцката програма за консолидация трябва да бъде завършено от тройката. Очаква се инспекторите да пристигнат отново в Атина по-късно този месец , като и двете страни имат за цел да се завърши процедурата на еврогрупата от 10 март.

След това, през април, Евростат ще трябва да потвърди, че Гърция е постигнала съществен излишък през 2013 година. Правителствени източници предполагат, че сумата може да надмине дори 1.5 млрд. евро, което е много по-високо от очакваното.

Удължаването на падежите по заемите ще има слабо влияние върху погасяването на гръцкия дълг. Погасяването на заемите от 53 млрд. евро, отпуснати като част от първия спасителен заем, подписан през 2010 г. няма да започне преди 2020 г., докато заемите от Европейския инструмент за финансова стабилност, които са в размер на 144,6 млн. евро до момента, трябва да започнат да се изплащат след 2023 година.

Въпреки това, анализаторите смятат, че удължаването на падежите до 50 години, ще доведат до годишни разходи за обслужване на дълга от около 4 млрд. евро след 2023 г.