Дефицитът на касова основа в държавния бюджет ще достигне 4%. Това са малко над 3 млрд. лева недостиг, които се очаква да има страната ни в края на годината, става ясно от мотивите на финансовото министерство да предложи актуализация на бюджета. В проекта на актуализация се предвижда и поемане на нов държавен дълг от 4,5 млрд. лева.

Спрямо сегашните прогнози дефицитът по държавния бюджет ще се увеличи с до 3,6% от БВП, което са над 1,5 млрд. лева. Сериозен е недостигът на средства за социални плащания, за здравната сфера, както и за разходи за заплати на МВР.

В същото време икономиката на страната едва ли ще помръдне особено до края на годината. От финансовото министерство прогнозират дефлация за 2014 г. от около 1%. Ръста в икономиката се очаква да не надвишава 1,5 на сто, което е по-малко дори и от песимистичния сценарий, заложен в сегашния закон за бюджета.

Необходимостта от актуализация произтича от невъзможността да бъдат постигнати заложените фискални цели по държавния бюджет за 2014 година. Причините за това са значително отклонение от допусканията по основни показатели в макроикономическата рамка и надценените прогнози за приходите от една страна, и от друга - необходимост от осигуряване на допълнителни разходи в някои бюджетни системи.

Актуализираните прогнози предвиждат дефлация при потребителските цени от 1,1 % при планирана в предишната прогноза инфлация от поне 1,8 на сто. Дефлаторът на БВП също се прогнозира да бъде отрицателен от 0,1%. Предишната прогноза бе за положителна стойност от 1,5%, което отразява променената прогноза за размера на инфлацията.

Очакванията на МФ са икономиката на страната ни да се свие като намалението на БВП ще бъде с над 2,4 млрд. лева. Така брутният ни вътрешен продукт ще остане на нива от 79,1 млрд. лева, вместо планираните 81,5 млрд. лева.
 По-ниският номинален размер на БВП при други равни условия означава понижаване на прогнозата за възможностите на икономиката да генерира по-високи данъчни приходи. Това се свързва с рискове за изпълнението на приходите по бюджета не само през 2014 г., но и в средносрочен план и налага придържане към консервативен подход при планирането на приходите по националния бюджет.

Нереалистични приходи и спрени оперативни програми

Сред основните фактори за неизпълнението на бюджета са нереалистичните допускания на етапа на планиране за основни макроикономически показатели, все още слабото влияние на възстановяването на вътрешното потребление върху постъпленията от косвени данъци, задълбочаването на дефлационните процеси в икономиката, надценените ефекти от мерките за повишаване на събираемостта на приходите, обясняват от МФ.
Проблеми за бюджета се създават и от спрените средства по двете оперативни програми – за „Регионално развитие“ и „Околна среда“.

Актуализираните прогнози предвиждат неизпълнението на планираните приходи с над  1 млрд. лева, което е 1,3 % от прогнозния БВП.