Православната църква почита на 7 януари свети Йоан Кръстител - последния старозаветен пророк, кръстител на Иисус. Наречен е още предтеча, защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.

Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България.

Имен ден днес празнуват над 360 хил. българи, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Жана, Ваньо, Ваня и др. Според националната статистика Иван е второто по популярност мъжко име в страната - така се казват над 157 хил. българи. Иванка е второто най-разпространено сред жените има с над 60 хиляди кръстени така към края на 2016 г..

Традиция е да се посетят и именниците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритуално къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го напръскват за здраве.

Обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден - Богоявление, вода. Периодът на "мръсните" дни е завършил и всеки обръща поглед напред - към доброто, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.

Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.

На Ивановден празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.