Бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков изказва своето мнение за протестите в България в статия, поместена в “ Уоул стрийт джърнал” със заглавие “Безкрайните български протести”.

Продължаващите 45 дни протести са най-дългите от зората на демокрацията през 1990 г. Гледайки отстрани, човек би казал, че протестите в България не са нещо необичайно за Европа на фона на случващото се в Гърция, Португалия и Испания. Но демонстрациите в България не са срещу строгите икономии заради икономическата криза, смята Дянков.

Той цитира данни, според които българският фиск е наред. Според Евростат през 2012 г. страната има вторият най-нисък държавен дълг в ЕС - 17% от БВП и четвъртият най-нисък бюджетен дефицит - 0,6%. Минималната заплата се е покачила с 30% за последните две години, пенсиите са се увеличили с 10% през април.

“Българите излязоха на улицата, защото им омръзна да се чувстват като втора ръка европейци”, пише Дянков. 51% от българите не се чувстват като граждани на ЕС, според данни на Европол. Присъединяването към Съюза дойде с надежди, че доходите и инвестициите ще се увеличат, ще се изградят пътища, ще се подобри администрацията и ще се заличат последните следи от комунизма. Тези неща обаче не се случиха, изтъква бившият вицепремиер.

Според Дянков е малко вероятно кабинетът Орешарски да има дълъг живот. Който и да дойде след него обаче, ще се сблъска със същите трудности. На българските политици са им нужни три смели реформи, за да се радват на подкрепата на избирателите си, счита бившият финансист номер едно.

Първата е в службите за сигурност.  Екс вицепремиерът счита, че бивши агенти на ДС не трябва да участват в политическия живот. Хора от криминалния контингент заемат постове в службите за сигурност. Знанията и контактите, които имат, им помагат да влияят на част от политическия елит, пише Дянков.

Втората реформа е в енергийния сектор. Според бившия политик е необходима либерализация на сектора, който в момента е доминиран от лошо управлявани държавни компании. Листване на Българския енергиен холдинг  на борсата ще донесе прозрачност и ще намали корупцията, счита Дянков.

Третата необходима реформа е във висшето образование. 52% от завършилите гимназия кандидатстват  в университети в чужбина. Един от шест, завършили през миналата година, продължава образованието си извън България. Мнозинството от тези млади хора остават и да работят в страната, в която са завършили. Това оказва огромен натиск на пазара на труда в България, отчита Дянков.

Според него по-добра система за финансиране на образователните институции може да помогне за подобряване стандартите. При пилотна програма, започнала през 2011 г., университети, които постигат по-добро позициониране на своите студенти в пазара на труда, получават по-голяма финансова подкрепа от правителството. Тази програма може да се разшири и университетите да получават повече пари от бюджета всяка година. Съпротивлението обаче е голямо, тъй като много от 53-те университета в България ще трябва да се адаптират бързо или да загубят студенти, обяснява Дянков.

Той изтъква, че трите реформи вървят ръка за ръка. Ресурсите, че сега се разхищават в службите за сигурност и в енергийния сектор, могат да бъдат пренасочени към подобряване на образованието, което от своя страна ще допринесе за един по-добре информиран електорат в бъдещите избори. Това би било нещо, което ще разтревожи българските политици, пише в заключение Дянков.