Изискването за отделянето дойде от директивите на ЕС за подобряване  на прозрачността и конкурентоспособността на енергийният ни сектор. От Европейската комисия в момента има заведено дело срещу страната ни заради забавянето на отделянето на ЕСО от НЕК. Ако двете компании продължават да са свързани, то има опасност страната ни да започне да плаща глоби от хиляди евро на ден. Очакваше се разделението да се случи още през 2012 г.

"В момента се очаква ДКЕВР да започне  да издава и необходимите документи за ЕСО за да започне работата на балансиращия пазар", каза още Айлов.

Нова енергийна стратегия

Айолов обясни, че в момента енергийното министерство работи по новата енергийната стратегия на страната ни, която ще бъде представена през следващия месец.

"България беше завладяна от световната криза и в същото време се случи бумът на възобновяемите енергийни източници”, добави зам.-министър Айолов. Той представи данни, че в  периода от януари до юни 2012 г. е бил  основният бум в производството на енергия от възобновяеми енергийни източници.

"Това доведе до дисбаланс и проблеми в цялата енергийна система – наложи се ограничаване на работата на АЕЦ „Козлодуй“, а и скъпия ток се отрази в сметките на потребителите. „Дисбалансът е технически и икономически. Ние се опитваме да намерим техническия баланс и баланса на ангажимента към обществото”, добави Айолов. По думите му през 2015 г. ще излязат 1770 мегавата базови мощности, ако не бъдат предприети мерки, съобразно изискванията за опазване на околна среда, припомни Айолов.

Той припомни, че страната ни предприе мерки за намаляване на таксите за пренос и достъп до мрежата, което доведе да повишаване на износа на ток и подобряване на конкуренцията  на българските компании.

• ЕК: Цените на еленергията за потребителите остават предизвикателство за нас

Енергийна ефективност, нова визия върху пазара на ВЕИ  и интергация на регионалните пазари на електроенергия и природен газ  са приоритетите върху които работи Европейската комисия. Едно от големите предизвикателства остават и цените на електроенергията за потребителите. Това заяви Инге Бернардс, представител на ЕК в рамките конференцията.  
 
"Ако погледнем глобалните тендениции, има редица фактори, които влияят върху цените не енергията в Европа. Потреблението на електроенергия се увеличава и това оказва натиск върху цените. Влияние оказват също и пренасочването на природния газ към Япония, след аварията в АЕЦ "Фукушима", затварянето на ядрените блокове в Германия, шистовата революция на САЩ, както и безработицата в ЕС. Това са фактори, които влияят върху цените, отбеляза представителят на ЕК. Всичко това обаче очертава и пътя за интегриране на пазара", допълни тя.  
 
Това може да се случи чрез въвеждане на интелигентни мрежи и на нова политиката по отношение на ВЕИ. На първо място обаче за ЕС остава енергийната ефективност. ЕК е изчислила, че ако се реализира целта от 20% подобряване на енергийната ефективност, ще бъдат изразходвани 2,6 билиона барела петрол по-малко, което означава да се спестят 193 млрд.долара.  

Имаме голям потенциал за подобряване на енергийната ефективност

Енергийната ефективност има голям потенциал и за България, възможностите за прилогането й са 4 пъти над средното за ЕС. Това се дължи на спецификата на индустрията и на жилищните сгради, каза Бернардс. Представителят на ЕК подчерта, че има специални фондове, финансирани със средства на ЕК, чрез които се насърчава енергийната ефективност в страната ни. На второ място по значение Бернардс постави интегрирането на електроенергийните, но и основно на газовите пазари. Това означава построяване на газови централи, но означава и насърчаване на трансграничното сътрудничество.  
 
България е традиционен износител на електроенергия и това също означава интергиране на електроенергийния пазар и по-добри връзки със съседните страни. През следващата седмица ЕК ще вземе решение в тази връзка. Решение се очаква и по отношение на бъдещата политика на ВЕИ и интергирането им в националните пазари, особено във връзка с голямата тежест на зеления ток в сметките на потребителите. 
 
В коментар за газовия пазар и зависимостта на страната ни от Русия Инге Бернардс подчерта значението на изграждането на Южния газов коридор. "Знаем, че в България има разочарование от решението за "Набуко", но Трансадриатическия газопровод минава много близо до границата с България и дава възможност за междусистемни връзки с Гърция. Работим да подкрепим усилията на България в тази насока", коментира Инге Бергаман. 
 
Всички енергийни източници са добри, но всяка страна трябва да вземе сама решение и то трябва да е съобразено с безопасността. Така дипломатично представителят на ЕК коментира въпроса на Соломон Паси какво е отношението на ЕК към ядрената енергетика и шистовия газ.