До голяма степен са очаквани и резултатите за удовлетвореност от различни аспекти на живота в областите. Така например, гражданите повсеместно декларират най-ниско удовлетворение от стандарта си на живот и доходите, което не е изненада, предвид ефектите от кризата върху доходите и факта, че България остава най-бедната страна в ЕС. Инфраструктурата и сигурността също получават относително ниски оценки.

Въпреки повсеместните слабости в системите на образование и здравеопазване, гражданите като цяло споделят по-скоро удовлетвореност от образованието и здравето си. Жилищните условия и социалният живот също получават по-скоро добри оценки.

Тазгодишното издание, освен дескриптивен анализ на областното развитие, търси отговор на въпроса какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други – по-бедни и изоставащи. С помощта на стандартна производствена функция и статистически модел анализаторите търсят факторите, които влияят най-силно върху съвкупното производство на областно ниво. Като цяло, резултатите от модела потвърждават, че за развитието на една територия са важни както качеството на човешкия капитал, така и наличният физически капитал (инфраструктура и инвестиции) и дейността на предприемачите като водещи фигури и двигатели на прогреса.

По-конкретно, основните фактори на благосъстоянието в областите, измерено чрез БВП на човек, са:

1) Относителният дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование, като процент.

Основният аргумент, който подкрепя тази връзка, е, че високо образованата работна сила като цяло се характеризира и с относително по-висока производителност. Резултатите от модела за областите в България потвърждават тези очаквания. От приложената таблица се вижда, че при нарастване на дела на висшистите с един процентен пункт, брутният вътрешен продукт на глава от населението се увеличава с близо 21 лева.

2) Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в лева)

Разходите за придобиване на ДМА на 1000 души от населението представлява измерител за интензивността на инвестициите в областите, т.е. за физическия капитал, който се влага в местното производство. Не е изненадващо, че в областите, в които се правят относително по- големи инвестиции, се наблюдава и по-висока степен на развитие и доходи. Конкретните резултати от нашия модел показват, че при един лев разходи за придобиване на ДМА (на 1000 души от населението) на година, БВП на глава расте с 28 лева за същия период. 

3) Гъстотата на ж.п. мрежата (км. на кв. км. от територията)

Интересно е, че от двата измерителя за степен на развитие на местната инфраструктура – гъстота на пътната мрежа и гъстота на ж.п. мрежа – само гъстотата на железопътната мрежа се показателя „гъстота на пътната мрежа”, а именно, че в него е включена само републиканската пътна мрежа, която в най-развитата област София (столица) не присъства.

Това, което се вижда от иконометричния модел, е, че при нарастване на гъстотата на железопътната мрежа с един линеен км. на кв. км територия, БВП на човек от населението нараства с около 270 лева. Правопропорционалната връзка между гъстотата на ж.п. мрежата и благосъстоянието не е изненада. Колкото по-добра е свързаността на една област с околните територии, толкова по-привлекателна става тя за инвестиции, а възможностите за работа, включително и извън пределите на областта, нарастват.

4) Броят на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението.

Моделът потвърждава ключовата роля на предприемачеството за местната икономика. Колкото повече предприятия се създават в една област, толкова и нейните шансове за високи доходи и просперитет нарастват.

При нарастването на броя на нефинансовите предприятия само с едно на 1000 души от населението, годишният БВП на глава се повишава с 1640 лева. Като цяло, резултатите от иконометричния модел потвърждават ключовата роля на човешкия капитал, инфраструктурата, инвестициите и предприемачеството за икономическото развитие на една територия. Предвид това, местните политики трябва да са насочени приоритетно към по-дълго и качествено образование на работната сила, задържане на високообразованото население, улеснени процедури и активност в привличането на инвестиции, по-добра инфраструктурна свързаност, както и насърчаване на предприемачеството.

Цялото изследване може да бъде намерено тук.