В България има 20 икономически центъра, които привличат капитали и хора и концентрират 86% от произведената продукция, докато две трети от страната е "икономическа пустиня" с неголям брой оазиси, които генерират останалите 14%.
Тази картина очертава обширен анализ "Икономическите центрове в България", изготвен от Института за пазарна икономика и представен днес. Той не е базиран на съществуващото административно деление на страната, а на развитието на икономическите процеси, които надхвърлят границите на областите.
Икономическият център с най-високо заплащане в страната е Козлодуй - средната брутна месечна заплата там е 1465 лв. по данни за 2015 г. Показателят е 25 на сто по-висок от втория в класацията - София, и с 66% над средното за страната ниво. Разликата с Хасково - икономическият център с най-ниско възнаграждение, e 2.3 пъти.
Един от изводите на анализаторите е, че повечето центрове са на юг от Стара планина и между всички тях има "топла връзка" - тоест преливат един в друг. В Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии със слаба икономика. Обяснението е свързано с цялостното изглаждане на магистралите "Тракия" и "Марица". Липсата на добра инфраструктура в Северна България и на връзки с Южна ограничава потенциала за растеж на оформилите се икономически зони от северната страна на планината - в района на Габрово - Севлиево и Велико Търново.
Анализаторите разграничават големи икономически центрове - със силно ядро и огромна периферия, откъдето привличат работна ръка, каквито са София и Пловдив; по-малки центрове - с периферия от съседните общини (Русе, Плевен, Шумен) и специфични центрове - съседни, с много допирни точки, но почти без никаква периферия (Габрово - Севлиево, Стара Загора, Казанлък, Раднево).