Един от вариантите за спасяване на Корпоративна търговска банка (КТБ) е вложителите да станат акционери с до 20% от сумите си в банката. Това предложи икономистът и бивш финансов министър проф. Христина Вучева пред радио „Дарик“. Според нея подобна стъпка би гарантирала, че поне една пета от сумите на хората с влог в КТБ няма да бъдат теглени.

Според нея на първо място трябва да участват вложители с влогове над гарантираните. По този начин ще станат акционери с до 20 процента, за да се гарантира, че те няма да теглят и няма да разрушат тази банка без да разбират, че го правят като се втурнат отново да правят опашки и да теглят парите си.

По думите й случилото се с банката потвърдило тезата, че до истината се стига в критични ситуации.

„При тази вече проточила се три месеца криза като че ли стигнахме до няколко истини, едната от които е важна - че нямаме достатъчно подготовка в професионално отношение както на експертите, които се включиха в това обсъждане. Така и нямаме нужната подготовка за такова събитие - т.е. необходимост да се спасява банка при някаква атака, паника, нападение от слухове спрямо банка. Като показа, че нямаме подготовка на никакви нива - нито в тези учреждения, които отговарят по съответните закони, нито в експертите, които имат претенции да дават съвети“, каза Вучева.

По думите й това довело до изводите, че законодателството ни в тази сфера не се познава.

„А и като че ли БНБ, в чиито прерогативи е правенето на тези закони, като че ли се оказа недостатъчно подготвена, за да приложи собствения си закон“, каза икономистът.

Според нея позицията на управителя на БНБ Иван Искров, че трябва нов парламент да реши съдбата на КТБ, потвърждавала тезата, че изходът от тази сага трябва да се чака едва, когато е ясно кой ще управлява след изборите.

По думите й слуховете около КТБ са се породили от действията на прокуратурата, което усложнило много както по-нататъшното развитие на този случай, така и реакцията на всички заинтересовани страни.

Според нея благоприятният изход от ситуацията е КТБ да се оздрави с намесата на акционерите, като очакванията са до 20 ноември да са ясни евентуалните предложения на основните акционери. По този начин ще продължи да работи една банка, която е значима и важна, посочи Вучева. В този случай нямало да се позволи да се стигне до определени цели, за които имало сериозни подозрения, че ще се обезценяват кредитните задължения на тези, които са взели кредити. Нещо, което би могло да се случи, ако има ликвидация на банката. Това би отпаднало обаче при един благоприятен изход.

Неблагоприятният изход би бил, ако това не може да се реализира и няма постигнато съгласие между консултанта на акционерите и представители на финансовото министерство на редовното следващо правителство. Причината е, че държавната помощ е нещо, което се решава с експертната визия на министъра на финансите, който и да е той в следващото правителство.

По думите й евентуална ликвидация на банката ще се окаже най-скъпият вариант за изход от положението.