КЗК е на мнение, че кражбите на топлоенергия и нормативно заложената възможност за прехвърлянето на разходите за топлинна енергия от некоректните върху коректните потребители влияят пряко върху благосъстоянието на потребителите и индиректно върху топлофикационните дружества чрез частичния или пълен отказ на коректните потребители от топлоснабдяване. Следва по-активно и целенасочено да се търсят законови възможности за ефективно установяване и санкциониране на кражбите на топлоенергия, смятат от Комисията.

В своето становище КЗК установява и други конкурентноправни проблеми, свързани с недостатъчна яснота на елементите в някои формули от Методиката към Наредбата, с разпределението на топлинна енергия, монтирането и поддръжката на контролните топломери и водомери, ограничаване на възможността за отказ от ползване на централно отопление в случаите, когато няколко сгради са присъединени към една абонатна станция и др.

В своето становище КЗК констатира и два основни конкурентни проблема, свързани с услугата дялово разпределение на топлинна енергия - ограничена възможност потребителите да сменят топлинния си счетоводител и ограничаване на конкуренцията между фирмите за топлинно счетоводство.

Както вече се е произнесла в Решение КЗК № 245/09.03.2010 г., Комисията потвърждава мнението си, че разпоредби в Закона за енергетиката пораждат антиконкурентни ефекти, изразяващи се в ограничаване на потребителския избор. Тези разпоредби засягат регламентирането на услугата по дялово разпределение на топлинна енергия като задължителна услуга за потребителите в сгради етажна собственост, както и задължението за потребителите, присъединени към една абонатна станция, да прилагат уреди за дялово разпределение от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него.

По отношение на задължителното използване на системата за дялово разпределение на топлинна енергия, Комисията е на мнение, че от гледна точка на правото на конкуренцията това лишава потребителите от възможност за избор на подходящия за тях метод за разпределение на реално потребената топлинна енергия в сгради етажна собственост.

КЗК счита, че компетентните органи следва да обсъдят възможностите за регламентиране и на други методи за разпределение на топлинната енергия за отопление между потребителите, които отговарят на изискванията на европейското законодателство за насърчаване на енергийната ефективност.

Обвързване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия със закупуването на уредите за дялово разпределение от фирмата, предоставяща услугата.

Според антимонополния регулатор това ограничава „мобилността” на потребителите при избора им на топлинен счетоводител и създава пречки пред ефективната конкуренция между фирмите за дялово разпределение, вкл. ценовата конкуренция между тях. Потребителите трябва да могат да закупят уредите, използвани от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия, избрана от етажната собственост, и от други търговци на такива уреди, а не само от избрания топлинен счетоводител.

Проблем с топлинните счетоводители

Според КЗК, особено сериозен проблем от гледна точка на конкуренцията е преминаването през 2006 г., с изменения на Закона за енергетиката, към модел, при който топлинните счетоводители са „подизпълнители” на топлофикационните дружества във връзка с дяловото разпределение на топлинната енергия в сградите етажна собственост.

Според Комисията липсата на преки договорни отношения между потребители и фирми за дялово разпределение, включително по отношение на цената на услугата, води до сериозни антиконкурентни ефекти, свързани с липса на икономически стимули за топлинните счетоводители да повишават качеството на предоставяната услуга. Това се отнася и за това, че цената на услугата дялово разпределение не се определя на базата на търсенето и предлагането.

Комисията предлага съответните разпоредби на Закона за енергетиката да бъдат отменени, като се предвиди вместо това сключването на преки договори между потребителите и фирмите за топлинно счетоводство, като цената за услугата се договаря между тях.

В своя анализ на нормативната уредба КЗК установи, че тя съдържа ограничени възможности за появяването на алтернативни доставчици на топлинна енергия, които да снабдяват потребителите – граждани и предприятия, и да бъдат реални конкуренти на топлофикационните дружества. В момента ролята, отредена на доставчиците, е на „посредници” на топлофикационните дружества с цел по-висока събираемост на сумите за доставена от топлофикационните дружества топлоенергия.

В тази връзка КЗК предлага създаването и приемането, след широк обществен дебат, на ефективна и проконкурентна нормативна уредба, която да отчита както интересите на пазарните участници – реални и потенциални, на пазара на снабдяване с топлинна енергия, така и интересите на потребителите.

Комисията за защита на конкуренцията предлага на компетентните органи – Народно събрание на Република България и Министър на икономиката и енергетиката, да изменят или отменят разпоредбите на Глава десета на Закона за енергетиката и на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването в съответствие със съображенията изложени в настоящото решение.