Ентусиазмът на косовските албанци за помирение със сърбите е засилен, след положителното становище на Международния съд за независимостта на Косово, се сблъсква с недоверието на сърбите, които се смятат за ощетени и за жертва на несправедливост, съобщи БТА.

"Без помирение ние няма да можем да подобрим живота си на граждани и хората искат ясна перспектива за тях и за техните деца", заяви за АФП косовският албанец Ветон Нурколари, директор на Доку Фест - международен фестивал на документални и късометражни филми, който се организира в Призрен (Южно Косовою).

"Има необходимост от помирение, спешна нужда. Мисля, че този фестивал може да помогне за започване на диалог", обяснява той като подчертава присъствието тази година на около петдесет сръбски артисти, продуценти и зрители в Призрен.

Международният съд обяви миналия месец, че провъзгласяването на независимостта на Косово на 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право. Това становище бе последвано от настойчиви призиви към албанците и сърбите да обърнат страницата и да започнат диалог.

Хората, далеч не са единодушни как да започне този процес на сближаване, след като двете общности са живели изолирани една от друга в продължение на десетилетия и след конфликта от 1998-99 г., при който загинаха около 13 000 души, повечето косовски албанци.

Според Жетмир Идризи, 26-годишен албански фотограф, трябва да се започне с изправяне пред правосъдието на всички тези, които са отговорни за престъпленията - сърби и албанци.

"Най-добрият начин след това ще бъде да успеем да се разберем сами, едните с другите, без чужда намеса", уверява Жетмир, който пие чай в чайна в османски стил.

В Прищина Генч Салиху, 29-годишен косовски албанец, седнал на маса в едно кафе-книжарница, казва, че помирението минава неизбежно през икономическото развитие.

"Ние имаме нужда от доходи - от 700 евро на човек и на месец, след това ще се сближим. Трябват пари, за да преодолеем страха, казва той. Средната заплата в Сърбия сега е 350 евро, а в Косово - 200 евро.

В големия сръбски анклав Грачаница, близо до Прищина, облекчаването на напрежението е желано.

"Без да признаваме тяхната държава, трябва да намерим разбирателство с албанците от Косово, за да можем да останем на нашите земи тук", смята Милое Глисович, 24-годишен фермер.

Но в северната част на Косово, граничеща със Сърбия и населена изключително със сърби, тонът не е толкова помирителен.

Според Саша, 38-годишен, служител в частния сектор, който отказва да се представи с фамилното си име, не може да става въпрос за бъдеще и помирение, ако се знае, че 45 000 сърби живеели някога в Прищина, а днес са едва 68.

Над 200 000 сърби избягаха от репресиите на албанските сепаратисти през юни 1999 г., когато Косово бе поставено под администрацията на ООН и на НАТО.

"Сега международната общност настоява за развитие на една общност, албанската. Трябва първо да се постави на еднаква основа развитието на двете общности и след това да се говори за помирение", добавя Саша в едно кафене в северната част на Косовска Митровица (Северно Косово), населена предимно със сърби.

"Не може да има помирение, ако ви взема всичко и искам от вас, след като съм ви ограбил, да се помирите с мен", заявява за АФП Милан Иванович, един от най-безкомпромисните сръбски лидери.

Независимостта на Косово ще предизвика дългосрочна дестабилизация и ние ще продължим да се борим, за да си върнем това, което ни беше взето със сила", казва той.