Специалният надзор на БНБ води Корпоративна търговска банка към несъстоятелност. Това пише експремиерът Иван Костов в свой доклад, изготвен заедно с бившия подуправител на БНБ проф. Емилия Миланова. Докладът е озаглавен „Рискове от специалния надзор върху банковата група „КТБ АД & КАБ (ТБВ) АД“ и е подготвен от Лабораторията за управление на рискове към НБУ.

Според изводите на експремиера това щяло да стане чрез отделянето от банката на качествените й активи и прехвърлянето им в дъщерната „Креди Агрикол“, преименувана на Търговска банка „Виктория“. Удължаването на специалния надзор влошавало състоянието на кредитния портфейл на КТБ. Специалният надзор на БНБ върху КТБ бе поставен на 20 юни след писмо от ръководството на банката, а проверката беше удължена до октомври.

Авторите отчитат, че с последните си решения за удължаване на срока на одита, за покана към акционерите за осигуряване на допълнителен капитал и ликвидна подкрепа към КТБ, показвало, че БНБ продължава да не е в състояние да оцени финансовите параметри на проблема, но ускорявала обезценяването на кредитите на КТБ. Костов и Миланова са на мнение, че Централната банка е изчерпала своите възможности за действие по казуса „КТБ“ и изчаква избора на 43-тото Народно събрание и новото правителство.

Отбелязана е и неспособността на българските власти „да определят ясна линия на поведение по отношение на двете банки.

„Законовото основание на решението (б.а. за специалния надзор) e предназначено за декапитализирана банка, каквато КТБ не е. Специалният надзор е предназначен да окаже бърза, в рамките на дни или седмица, капиталова или ликвидна подкрепа. Това решение консервира банката. На квесторите е поставена задача да извършат последователна и системна обезценка на кредитния и инвестиционния портфейл. Те нямат права да извършат оздравителни процедури, каквато е основната идея на специалния надзор“, се казва още в доклада.

В него се посочва още, че на 27 юни Първа инвестиционна банка (ПИБ) е в ликвидна криза, която е овладяна спешно. Това станало чрез специално емитирана емисия ДЦК за 1,3 млрд. лв., записана от другите банки и след поискано от българските власти и дадено разрешение от ЕК да бъдат надвишени ограниченията за дефицита и държавна подкрепа с 3,3 млрд. лв.

„Тези действия не се нуждаят от анализ, заключенията са очевидни“, пишат авторите.

Контрастът в действията на управляващите спрямо КТБ и ПИБ бяха отбелязани и в материал на "Форбс".

В доклада на експремиера и бившия подуправител на БНБ са изброени всички предприети от БНБ и политиците действия спрямо КТБ, както и неизпълнените ангажименти, сред които отваряне на банката на 21 юли, план за спасяване на трезора.

Според двамата автори неправилно е поставен проблемът за оценка на капиталовата адекватност на банка, която има ликвиден проблем. С висока степен на вероятност може да се твърди, че до 10 октомври 2014 г. БНБ няма да има основания, дори по своите „специални критерии“, да оцени като отрицателна капиталовата адекватност на КТБ и да й отнеме лиценза.

Докладът сочи, че БНБ няма становище и готовност за преговори с акционерите (инвеститорите) в банката, няма и не подготвя информация за решаване на проблема за оздравяване на банката. Костов и Миланова посочват, че тази информация включва изчисляване на ползите и разходите от забавянето, ликвидацията, оздравяването на КТБ и „Креди Агрикол“, а забавянето превръща ликвидния проблем в капиталов.

Авторите са на мнение, че акционерите и вложителите в КТБ могат да спечелят дело в международен съд. Според тях след като делото бъде спечелено от акционерите, съдът ще уважи подобни искове от вложители и други клиенти на банката. Причината е, че капиталът на КТБ е бил обезценен чрез „специални критерии“, което означава, че липсва нормативно основание и равнопоставеност с останалите банки.

В доклада се посочва още, че банковата система на страната е заплашена от ликвидна криза заради случващото се с КТБ.

„Несъстоятелността на Корпоративна търговска банка - Креди Агрикол България (Търговска банка Виктория) ще генерира системен риск в страната с потенциала си да предизвика банкова ликвидна криза“, пишат авторите.
Костов и Миланова са на мнение, че Управителният съвет на БНБ си дава сметка за системния риск за банките, фиска и икономиката от несъстоятелността на 4-тата банка в страната с 8,81% от активите на кредитната система. Но не е в състояние да го предотврати, завършва докладът.