Българската народна банка (БНБ) проявява пълна некомпетентност и небрежност по отношение на ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ). Това твърди в своя статия Франсис Копола от „Форбс“.

Според нея фактът, че КТБ не погаси задълженията си по облигации, е чисто и просто нехайство. „Докато не бъде рекапитализирана или обявена в несъстоятелност, работата на БНБ е да гарантира, че тя е достатъчно ликвидна да посрещна задълженията си. Твърдението, че КТБ просто нямала достатъчно активи да допълни помощта от БНБ, просто не е за вярване“, коментира Копола.

Припомняме, че поставената под специален надзор финансова институция не успя да изплати своите доларови облигации на притежателите на ценните книжа, а техният падеж беше 8 август. Неофициално въпросната облигационна емисия възлиза на 150 млн. долара.

Именно фактът, че БНБ не разреши на КТБ да плати задълженията си по облигациите повдига въпроса за надеждността на българските власти, смята авторката. Тя допълва, че некоректното отношение към вложителите повдига и въпроси относно ангажираността на българските власти към отговорностите на България като член на ЕС.

„Увеличаващите се доказателства, че БНБ е некомпетентна и политически зависима пораждат съмнения за стабилността на банковата система в България“, посочва тя.

Именно фактът, че БНБ не е позволила на КТБ да плати задълженията си, поражда съмнения в нейната компетентност, подчертава Копола.

Според нея това не е единственият пример за некадърността на Централната банка. „Едно от интересните събития в българската банкова история е разликата между подхода към КТБ и Първа инвестиционна банка. И двете бяха жертви на атаки от масови съобщения в медиите и различни социални мрежи“, припомня Копола.

Тя подчертава, че БНБ е позволила атаката над КТБ, докато не се появи огромна дупка в баланса й, и чак след това я затвори. От друга страна при случая с ПИБ бе предоставена незабавна ликвидност както от Централната банка, така и евентуално от Европейския съюз.

„Президентът излезе със съобщение за сигурността на депозитите, а БНБ призова за преследване на хората, виновни за разпространяването на слуховете за банкова нестабилност. Защо двете финансови институции бяха третирани толкова различно?“, пита авторката.

Трудно е да се повярва, че българските институции са безпристрастни, заключва Копола. „КТБ бе оставена да се дави с цел премахването на мажоритарния й собственик Цветан Василев, докато ПИБ, банката, в която Делян Пеевски премести парите си, бе спасена“, подчертава авторката.

Тя посочва, че към момента не изглежда да има планове за отварянето на КТБ преди изборите през октомври, или преди одита на квесторите в нея, който приключва на 20 октомври. Дотогава достъпът до депозитите ще бъде отказван вече 4 месеца.

„Бездействието на българските и европейските власти във връзка с тежкото положение на вложителите в КТБ е позорно. Никоя друга банка не е била оставяне в неопределено състояние за два месеца без решение за бъдещето й и плащането на депозитите“, подчертава още Копола.