Какво предвиждат финансовите мерки?
Програмата има три основни цели: интелигентен растеж - изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; устойчив растеж - насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; и приобщаващ растеж - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
ОПИК трябва да допринесе за реализирането на пет основни приоритета, заложени в Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г. Те са: стимулиране на предприемачеството; лесен достъп до финансиране; стимулиране на умения и иновации в бизнеса; стимулиране на проекти с насоченост към околната среда; създаване на възможности за интеграция и интернационализация с повишаване на тяхната конкурентноспособност.
Близо 251 млн. евро ще бъдат отпуснати по Първата приоритетна ос от програмата - „Иновации, предприемачество и потенциал за растеж“, по Тематична цел 1 - „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите“. Целта по това приоритетно подпомагане е иновационната дейност на предприятията до 2023 г. да се увеличи с минимум 4%.
По Тематична цел 2 - „Повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия чрез иновации“, програмата предвижда 153,3 млн. евро за седемте години. Целта е до 2023 г. предприемаческата активност да се насърчи с минимум 2%.
Най-големият ресурс от близо 460 млн. евро пък ще бъде насочен по проекти на Тематична цел 3 - „Повишаване на конкурентоспособността - с капацитет за растеж на малките и средните предприятия“. Целта е до 2023 г. с минимум 10% да нарасне експортният потенциал на българските фирми от този сегмент.
Близо 271,3 млн. евро ще бъдат отпуснати по Втората приоритетна ос в ОПИК - „Енергийна и ресурсна ефективност“, Тематична цел „Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори“ за внедряване на енергийни технологии и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това до 2023 г. трябва да се постигне намаляване на енергийната интензивност на икономиката ни с минимум 5%. А по Тематична цел „Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност“ предприятията ще си разпределят сумата от малко над 31 млн. лв. Изискването е ресурсната ефективност на малките и средни предприятия да нарасне с поне 0,25% до 2023 г.
По Приоритетна ос 3 „Техническа помощ“ администрацията ще получи близо 35,5 млн. евро.
Кои сектори у нас приоритетно се нуждаят от насърчаване?
Безспорно икономиката на бедните общини има най-голяма нужда от подкрепа. Изискванията на Брюксел са през новия програмен период държавите приоритетно да стимулират предприятията в икономически изостаналите и природно неравностойни райони. По дефиницията на ЕС за такива у нас се считат повечето региони с изключение на София-град и София-област.
Програмата предвижда през новия 7-годишен период помощите от ЕС да се насочат за икономическо развитие на планинските райони, Дунавската равнина и другите най-бедни региони у нас, характерни с демографски проблеми, безработица над средната за страната и масова мигриране на младите хора към големите градове и в чужбина в търсене на поминък и реализация. Проектите в такива райони ще получават приоритетно финансиране и ще бъдат с предимство пред останалите, става ясно от проекта.
Националната стратегия предвижда в тези райони да бъдат създадени 12 000 нови малки и средни предприятия. Новосъздадените фирми могат да са от различни икономически сфери, но приоритетно ще бъдат одобрявани проектите от сферата на промишлеността услугите, предлагащи интензивни знания. Така ще се създадат нови местни производства, осигуряващи постоянна заетост, адекватно и подходящо образование за нуждите на местния бизнес, което пък ще повиши и стандарта на живот в района.
Програмата отчита също, че развитието на иновациите и иновативните сектори у нас изостава значително спрямо средното ниво за ЕС. Относителният дял на високотехнологичните сектори в общия ни износ е едва 3% към 2011 г., а по дял на иновативните предприятия България е на последно място в ЕС. Затова през новия програмен период приоритетно ще се подпомагат иновативни продукти и услуги на всички предприятия – съществуващи и новооткрити. Това предвижда Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България до 2020 г., която е заложена като база за създаването на ОПИК.
Новата програма е разработена и в съответствие с целите на Енергийната стратегия на България до 2020 г. Проблемите, които трябва да бъдат решени са свързани с високата енергийна интензивност на производството в България, високата зависимост от вноса на
енергийни ресурси и необходимостта от екологосъобразно развитие. Според авторите на проекта ОПИК е създадена в съответствие с приоритетите на стратегията за гарантиране сигурността на доставките на енергия, съобразяване с целите за възобновяема енергия и повишаване на енергийната ефективност на предприятията.
ЕС иска да насърчаваме проекти за енергийна ефективност и зелена икономика
По силата на Стратегия „Европа 2020“ делът на енергията от ВЕИ у нас за 7 години трябва да достигне 16% при 13,5% за 2010 г. Енергийната ни ефективност дотогава пък трябва да се повиши с 25%. Това означава увеличаване на дела на предприятията с нисковъглеродни производства и на енергийната ефективност, увеличаване на търговските сгради с по-висока енергийна ефективност и постигане на положителен енергиен баланс.
Програмата ще инвестира и за постигането на ресурсно-ефективна зелена икономика, тъй като отчита, че малките и средни предприятия у нас отговарят най-малко на тази европейска дефиниция. Според ЕК повишаването на екологосъобразността на нашата икономика е сред основните фактори за подобряване на конкурентоспособността й в ЕС.
Затова приоритетно ще се финансират проекти за въвеждане на ресурсо-ефективни технологии и процеси в предприятията, което ще повиши качеството и условията на живот на населението по места. Това ще доведе до по-малко производствени отпадъци и повишена повторна употреба и рециклиране, до повишен дял произведена енергия чрез използване на отпадъци и до подобрена околна среда и качество на въздуха, включително и в населените места.
Програмата е съобразена и със Стратегията за електронното управление в България 2014-2020 г. и Националната програма „Цифрова България 2015, Стратегията на ЕС за Дунавския регион в България, най-вече в сферата на повишаване на конкурентоспособността чрез иновации и Стратегия за устойчиво развитие на туризма - Хоризонт 2030.
