Раждаемост

През 2014 г. в страната са регистрирани 68 083 родени деца, като 99,3% са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 1,5%.

Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия, следват Франция и Обединеното кралство. Равнището на раждаемостта в България е малко над нивото на раждаемостта в Испания и Румъния. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Германия, Гърция и Италия.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица) -  и Бургас. Освен в тези три области по-висока от общата за страната е раждаемостта във Варна, Ямбол и Пловдив, следвани от Пазарджик, Стара Загора и Кърджали. Във всички останали области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в Смолян, Габрово и Видин.

Броят на жените във фертилна възраст към края на миналата година са 1,580 млн., като спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2001 г. - с над 306 хил. жени.

Съществено значение за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилките. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2,6%, а в сравнение с 2001 г. - с 25%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст и емиграционните процеси.

През 2014 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 130 и спрямо 2013 г. намалява със 124 деца. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 276 през 2013 г. на 1 517 през 2014 година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26,5 години през 2013 г. на 26,7 години през 2014 година. Увеличава се и средната възраст на жените при сключване на първи брак - от 27,3 през 2013 г. на 27,5 години през 2014 година. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция - раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Ловеч, Видин и Сливен. Този дял е над 50% във всички области на страната с изключение на Благоевград и Кърджали, където той е съответно 42 и 44,9%.

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето държави в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония и Словения, а най-нисък - в Гърция.

Смъртност

Броят на умрелите през 2014 г. е 108 952 души, което е с 4,4% повече спрямо година по-рано. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия и Литва.

С най-висока смъртност у нас са областите Видин и Монтана, следвани от Враца и Ловеч.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2012 - 2014 г., е 74,7 години и спрямо предходния период тя се увеличава с 0,2 години.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7,1 години по-висока – 78,3 години.

Бракове и бракоразводи

Регистрираните юридически бракове през 2014 г. са 24 596 - с 2 653 повече спрямо предходната година. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 30,6 и 27,5 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,3 години при мъжете и 0,2 години при жените. Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Кърджали, следвана от областите Търговище, Разград и Добрич. Най-малко бракове се сключват в областите Видин и Враца. Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година.

Вътрешна и външна миграция на населението

През 2014 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 94 520 лица. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години, следвани от лицата под 20 години. Значително по-малък е делът на 40 - 59-годишните и на тези на 60 и повече навършени години.Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“. Относителният дял на преселилите се от градовете в селата (26,3%) е по-голям отколкото в обратното направление - „село - град“ (21%).

В резултат на преселванията между градовете и селата населението на градовете е намаляло с 5 017 души, респективно с толкова се е увеличило населението в селата. От преселващите се в страната за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали област София, следвана от Благоевград, Пловдив, Враца и Варна. Най-малко преселили се в столицата има от областите Разград и Силистра.

През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. На възраст между 20 - 39 години са 55% от емигрантите. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия, Обединеното кралство и Испания.

От НСИ допълват, че през 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Сред дошлите да живеят в страната 35% са във възрастовата група 20 - 39 години. Най-висок е делът на имигрантите от Турция, Сирия и Руската федерация.