Реките бавно „изчезват” заради добива на инертни материали. И в момента изземването на подземните богатства е един от най-големите проблеми за реките у нас. Причината да не го осъзнаваме като фактор за унищожаването на реките е, че става вече с години незабелязано и постепенно. Като икономически щети то надминава категорично пораженията, които търпим от това, че реките са замърсени.

Добив извън правилата

Инертни материали се добиват в голяма част от нашите реки. В най-големи мащаби това се случва от река Дунав, река Марица, но и от всички останали реки. За съжаление изземването на инертни материали може да се прави под различни форми и полузаконно. Най-често това се извършва с разрешително за ползване на воден обект. В голямата част посегателствата върху речните корита се осъществява незаконно и не е обвързано с издадени разрешителни за изземване, признават експертите на МОСВ. Санкциите за липсата на разрешително за изземване са от 2 до 10 000 лева. През 2013 година са били глобени 19 фирми. На база издадените разрешителни за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения от реките се дълбаят 1,4 млн. куб. м годишно.

На някои места разрешителните са просто за почистване на реките, тогава не се плаща за количество иззет материал. В случаите, когато е предвидено да се плаща за добито количество обаче не може да се проследи колко точно се „изважда от реката“. „Това е невъзможно да се измери освен ако не застанат служители на регионалните екоинспекции да проверяват камионите, които се извозват за всяко издадено разрешително. Поради липсата на контрол фирмите в най-добрия случай планират да добият поне 5 пъти повече от разрешеното количество“, коментира Иван Христов от Световен фонд за дивата природа WWF.

Процедурата за получаване на разрешително за ползване на воден обект е сравнително проста. Но тя не е открита, няма правила и липсва контрол на добива. Фирмите, които добиват, не плащат реалната цена, обяснява екологът. Според него процедурата е заложена така, че е потенциално корупционна. Това е възможно сравнително на по-ниско административно ниво.

Големият бизнес скочи срещу нерегламентирания добив от реките

Незаконно изземване на инертни материали от реките се извършва постоянно, защото тази дейност не е добре регулирана. В бума на строителството това не се усещаше много, но когато кризата започна, незаконният добив на инертни материали също се увеличи. А това се усети и от големите фирми, които имат кариери за добив на инертни материали. Използваното количество цимент и битом в строителството се оказа 50% повече от декларираното като добито, изчислиха през 2010 г. от Българската асоциация за производство на инертни материали. Това показа, че половината от инертните материали в строителството са добити незаконно. Изчисленията на организацията показаха още, че докато ползите от добива са за около 1 млрд. лева, то разходите на държавата за възстановяване на речните корита и пострадали съоръжения са за 5 млрд. лева. Тогава организацията предложи преустановяване добива на инертни материали от реките.

Оказа се обаче, че към днешна дата организацията не е правила анализ за незаконния добив на полезни изкопаеми от реките.

През 2010 година се направи съществена разлика между дейностите по почистване на речните русла и дейностите за изземване на наносни отложения. Именно заради това издадените разрешения за наноси намаляха драстично. Разрешеното изземване количество се обвързва с динамичните запаси и не се разрешава, когато годишният обем надвишава възстановителната възможност на реката за всяка година. От 2010 г. разрешителни за ползване на воден обект за използването на наноси от река Дунав се издават от Агенцията за проучване и поддържане на реката.

Още въпроси за решаване от специалистите

Въпреки законодателните промени от последните години, въпросите свързани с осъществяване на контрол и издаване на разрешителни за изземване на наносни отложения не са решени напълно.

Понятието динамичен запас е абсурдно от инженерна гледна точка, за съжаление трябва точно инженери да обосновават т.н динамични запаси, коментира Иван Христов. Приема се, че реката сама ще възстанови количествата, които се изземат. По-голямата част от речните течения на нашите реки са средни течения, затова речните участъци са в един постоянен баланс. Не може да се говори за положителни запаси все едно този пясък извира отнякъде. Ако се вземе от една точка ще се създаде глад някъде надолу по течението. Балансът може да е положителен на определени места, но ако се разгледа целия участък той винаги е нула.

Изземването трябва да се прави в изключителни случаи. Например когато има изградена корекция на река, канал или хидротехническо съоръжение. Естествените процеси в реката могат да доведат до натрупване на седименти на определено място, което да създаде проблем за функционирането на това съоръжение. Тогава почистването може да е наложително. Но практиката е, че поддържането на такива съоръжения много рядко налага изземване на инертни материали, по правило те се разнасят в рамките на корекцията, не се налага изземване. Спекулация е, че изземването на инертни материали е начин за прочистване на реките. Това е необходимо само в речни участъци където реката е превърната в специално хидротехническо съоръжение.

Но в естествените реки изземването на инертни материали е напълно ненужно за самата река. Това е изключително вредна практика, коментират експертите.

Нивото на реките пада, подпочвените води намаляват, което е пагубно за земеделието

Изземването на инертни материали води до вдълбаване на речното корито и понижаване нивото на водата в реката. А това е свързано с нивото на подпочвените води в речната тераса. Така например ако водата се е вдълбала с три метра с почти толкова спада нивото на подпочвените води в района. Това е важно за използването на тези земи за земеделски нужди. Спадането на подпочвените води може да се разпростре до стотици метри от реката.

В горнотракийската низина например влиянието на Марица върху земеделските земи надвишава 1 км. Всъщност във всичките тези земи има трайно намаляване на подпочвените води. Това са алувиални основи, където нивото на подпочвените води много бързо пада, те са като езеро, което се колебае и силно се влияе от реката. А свалянето на подпочвените води с 1 метър е катастрофално за земеделието, коментира Христов. Земи, които са били зеленчукопроизводителни в горнотракийската низина покрай река Вит в момента не могат да бъдат използвани за такива цели и сега се използват за зърнопроизводство, тъй като тяхната категория вече не е подходяща за зеленчукопроизводство. Само загубите от това са катастрофални. Ресурсът, който сме унищожили е феноменално голям, посочи Христов.

Единствената причина това да не е довело до широк обществен отзвук е че става сравнително постепенно- по 1-2 см всяка година, но за период от 30 години на места има 33 метра вдълбаване на реките. Проблемът е в сянка и заради реформите в селското стопанство, което нямаше единни стопани през всичките тези години. Затова много от собствениците не го осъзнаха като проблем. Сега много от тях са в заварено положение, не могат да гледат зеленчуци, тогава преминават на зърнени култури.