Друг сериозен проблем при изземането на инертни материали е че всякакви други хидротехнически съоръжения са изложени на риск. Мостовете, които паднаха в резултат на тази дейност в България са десетки. Последният по-голям пример беше мостът при река Струма край Благоевград близо до Рупите, не съм видял официалният доклад на комисията, но всички сме свидетели колко години наред се изземваха инертни материали точно до моста, поясни Иван Христов. Виждал съм разрешителни за инертни материали точно от този участък, каза той. Каквито и допълнителни други фактори да има никой не може да отрече, че това не е допринесло за падането на моста. Изземването се случва там, защото достъпът до моста е най-удобен.

Като правило иземването се прави точно покрай мостове, където не трябва да се взема. Но ремонтът на подобни мостове в най-добрия случай е от 2 млн. лева нагоре. А стойността на добития материал дори не може да бъде измерен. От гледна точка на държавата таксите, които е получила от изземването на тези инертни материали са символични. Не може да се сравняват 720 лева за такси срещу 2-3 млн. за ремонт на моста на всеки 10 години, уточни Христов.

Унищожаване на горите и на биоразнообразието

Освен това екологичните последствия върху реката също са много сериозни. Нерегламентираното изземване на наноси влияе негативно на биологичното разнообразие. Да не говорим, че на места под предлог за прочистване на речното корито се изсича и горската растителност до реката.

В резултат на изземването се получава замътване на реката. Това от своя страна може да затрудни размножаването на рибите.

Възстановяването на този слой може да отнеме 3-4 месеца за водорасли и безгръбначни, за други видове може да отнеме повече от година. Хубаво е изграждането на пречиствателни станции, но ако спре естественото пречистване на реките процесът ще е необратим, твърдят еколозите.

А вече има реки, които поради допълнителни проблеми не могат да се самопречистват и непрекъснатата промяна на речното легло допринася за това. Вече има речни местообитания в Натура 2000, които са критично застрашени заради изправянето на реките и добива на инертни материали, коментира Иван Христов.

Всъщност всички крайречни гори са застрашени като по някои реки са почти напълно унищожени. По Струма заливните крайречни гори са напълно унищожени, имаше една малка край Рупите, където няколко десетки дървета приличат на гора, но тя вече не е такава, а съхне, въпреки че е на брега на реката, обясни специалистът.

По река Искър с много малки изключения също могат да се приемат за унищожени дърветата, а по Вит вече изцяло са унищожени. Крайречната растителност е част от реката и за българските условия е гора. Без крайречна растителност реката вече става просто изкуствен канал.

Крайречната растителност помага за поддържането на речната екосистема. Изчезването й първо премахва засенчването на реката. Осветяването и загряването на реката води до изчезване на кислорода, което води до развиване на водорасли и висши водни растения в реката, които не биха били там, ако има засенчване от крайречната растителност. Пример за това е река Велека, чиято крайречна растителност беше наводнена и унищожена, след изчезването на дърветата реката вече не е пастървова, защото водите й са по-топли, обясни Христов.

Там бързо ще се възстанови, но за други територии унищожаването на горите става с години, а вече отдавна няма крайречна растителност. Дърветата също така пазят и бреговете от ерозия.

Освен това крайречната растителност предпазва попадането на замърсители - нитрати от земеделските земи. Най-големите замърсители на реките не са населените места с техните отпадни води, а са земеделските земи с използваните торове.

В България мащабът на това замърсяване не е добре проучен. Крайречната растителност усвоява замърсителите за биомаса на дърветата, дори много тънка е в състояние да поеме 90% от нитратите, поясни Христов.

Опасното е, че някои видове замърсявания като тези от пестициди не се виждат, те преминават през реката и убиват речната фауна и рибата, могат да убият дори водораслите. Затова често може да се учудите, че реката е необичайно бистра и стерилно чиста, което е важен индикатор, че нещо не е наред. Замърсяването може да го видим, да се справим, то може да приключи, но пораженията които правим с добиването на инертни материали и с изграждането на напречни прегради по реките са необратими.

МОСВ ще прави втори опит да забрани добива на баластра от реките

Безспорно дейността води до изменения на речните легла. Въздействието е оценено и още през 2010 г. с плановете за управление на речните басейни са въведени забрани за такива дейности, коментираха от Министерството на околната среда и водите. Заради негативното въздействие на изземването на баластрата за стопански добив се въведоха