"Няма 100% защита срещу градушките. Полигоните за борба с градушките гарантират 70% защита на селскостопанските насаждения. Всичко останало зависи от метеорологични дадености, които остават неподвластни на науката, категорични са специалисти.
В България работят общо 9 полигона за борба с градушките. Този в пловдивското село Поповица охранява територия от 2,4 милиона декара. Разполага с 25 ракетни площадки, които пазят селскостопанската продукцията на плодородната тракийска равнина.
На 17 юли 2011 г. падна най-голямата градушка в района за този сезон. Бедствието удари основно градовете Пловдив и Асеновград. Загубите за стопаните са били минимални, според докладите на Областната служба по земеделие. Градоносният облак се е появил вече формиран откъм Балкана, където няма ракетни площадки.
"Ние въздействаме на облака в периода на неговото нарастване. Когато клетката вече е готова, т.е. ледът е образуван горе, няма как да го разтопим и е въпрос само къде той ще падне, а това също не зависи от нас. Започваме да стреляме, с единствена цел повече от него да не се създава нов град, разказа Никола Ковачев, началник команден пункт - Поповица, цитиран от БНТ-Пловдив. С оглед безопасността на населението, има забранени зони за прицел на противоградовите ракети - става въпрос за магистрали и промишлени обекти.
Механизмът за борба с градушките представлява вкарване на сребърен йодид (AgI) на точно определено място в градоносния облак. Около частиците на това вещество се образува конденз и така се намалява големината на ледените парчета в облака. Те стават пренебрежимо малки и се разтапят, докато преминават през топлите слоеве на атмосферата. На ракетната площадка в село Татарево прецизното прицелване става автоматично по команда от Контролния пункт.
