Министерският съвет одобри в сряда пакет от икономически мерки за възстановяване на българската икономика за периода 27 юли 2009 г. - 27 април 2010 г. Целта е да се постигнат бързи, реални и устойчиви резултати за преодоляване на последиците от глобалната криза и възстановяване на икономиката ни през първите 9 месеца от мандата на кабинета, съобщава правителствената инфорамционна служба. Мерките са 82 на брой и бяха представени на 16 септември.

Основните задачи са:

• Устойчивост на макроикономическата система чрез запазване на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото до влизане в еврозоната и активизиране на дейността за присъединяване на България към ЕRМ II; поддържане на балансиран бюджет, ежедневна и упорита борба с фискалните кражби и данъчните измами;
• Устойчивост на финансовата система чрез намаляване на неефективните разходи в структурата на държавния бюджет за 2009 г. с 15% и повторно намаляване в края на 2010 г.; запазване на единната ставка на ДДС от 20% към януари 2010 г.; прекратяване на корупцията в усвояването на еврофондовете; подобряване на системите за финансово управление и контрол; развитие на системата за финансиране и набиране на средства за здравеопазване и доброволни здравноосигурителни фондове; въвеждане на фискални датчици при отчитането на оборотите на бензиностанциите и др.;
• Подобряване на бизнес средата чрез намаляване на първоначалния капитал на търговските дружества на 2 лв., което вече е изпълнено; ускорено възстановяване на ДДС; намаляване на осигурителната тежест с 2 процентни пункта през 2010 г. и с по 1% в следващите три години до общо 5% за мандата на правителството; приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки; контрол по средствата, отпуснати от Българската банка за развитие към търговските банки, с оглед тяхното ефективно използване за бизнес кредитиране; ускоряване на съдебните производства по несъстоятелност; изменение на Закона за регулиране на стопанската дейност с цел въвеждане на прозрачни, недвусмислени и категорични правила за разрешителните и регистрационни режими и др.;
• Активизиране на аграрното производство чрез спиране на практиките за замяна на гори и промяна на тяхното предназначение, което е изпълнено; спешно акредитиране на идентификационната система за селскостопански животни; адекватно подпомагане на доходите на земеделските производители чрез стриктно прилагане на Схемата за единно плащане на площ; използване възможностите на Държавния поземлен фонд за оземляване на земеделските производители и др.;
• Изграждане на по-добра инфраструктура чрез оценка на икономическата рентабилност от АЕЦ „Белене" и на нуждата от нови енергийни мощности на Балканите; преобразуване на държавните енергийни компании в публични дружества и листване на 15% от акциите им на борсата; ускорено осъществяване на мащабните инфраструктурни проекти по оперативните програми „Транспорт" и „Околна среда" и т. н.;
• Стимулиране на заетостта и социално подпомагане чрез увеличаване на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лв.; преориентиране на програмите от осигуряване на временна към устойчива заетост на групите в неравностойно положение в реалната икономика; изграждане на единна информационна система за търсене и предлагане на работна сила, професионална квалификация и преквалификация;
• Икономика, основана на знанието, чрез утвърждаване на система за кариерно развитие и въвеждане на бонусни схеми на заплащане, обвързани с резултатите от учебния процес; подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия на базата на изследвания, финансирани от Фонд „Научни изследвания"; ефективно стартиране на системата за студентско кредитиране и др.;
• Ефективно управление на средствата от еврофондовете чрез опростяване на процеса и документите за докладване на физическото и финансовото изпълнение на проектите; децентрализация на процеса на оценка и контрол на малки проекти; изграждане и поддържане на адекватен капацитет на одитния орган за средствата от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС; осигуряване на непрекъснат паричен поток към бенефициентите за сметка на средства от ЕС и кореспондиращо национално съфинансиране; ускоряване на обработката и плащанията по проекти, които до момента не са обработени; оптимизиране на работата на фонд ФЛАГ и увеличаване на средствата в него за подготовка на проекти и др.

Утвърдените от правителството мерки са обсъдени с народните представители, международните финансови институции и социалните партньори, каза заместник-министърът на финансите Ана Михайлова.