Понастоящем текат процеси, които застрашават бъдещето на занаятчийството изобщо. Предложените от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) промени в Закона за занаятите представляват подмяна, а не изменение на приетите през 2001 г. положения. Това се посочва в позиция на Националната занаятчийска камара във връзка с предложените от МИЕТ промени в Закона за занаятите.

Какво предвижда проектът на МИЕТ?

Като занаятчийски професии се запазват или по-скоро реанимират, занаяти от зората на българската държава. Предлага се закон, който би регулирал дейността на мутафчиите, бозаджиите, леярите на камбани, и други такива обособено разпространени през XXI век занимания. Доколкото може да се заключи и без особени статистически проучвания групата, към която се отнася законът, едва ли наброява повече от 5000 души, се посочва още в декларацията.

В нея се посочва още, че електротехниците, фризьорите, козметиците, зъботехниците, водопроводчиците, хлебарите и сладкарите по цял свят са занаятчии, а не нещо друго.

До МИЕТ е било изпратено запитване защо се вадят "всички модерни, живи и развиващи се занаяти от закона". Отговорът, който е бил получен, е гласял: Такава е традицията на занаятите в България.

Но нали такава е и традицията на занаятите изобщо. Едно време хората са се возили с каруци и работата на занаятчията е била да поправя каруците. Сега хората се возят на автомобили и работата на занаятчиите е да поправят автомобили. Но не и според МИЕТ. По някаква причина занаятчиите продължават да поправят каруците, ако има такива, а някаква друга група от хора поправя автомобилите, посочват още занаятичийската камара.

Оказва се, че се намираме в затворен кръг. По презумпция занаятът следва да е старомоден и непродуктивен. От това следва, че занаятчийството не само не е част от модерната икономика и икономическото натрупване и развитие, а и в момента, в който то започне да се модернизира му се отнема името занаят. Защото....такава е традицията! Нищо, че в цяла Европа занаятите имат съществено участие във формиране на брутния вътрешен продукт (в Германия - 30%, в Австрия, където няма отделни занаятчийски камари - 20%). Това разбира се е и възможно само, ако занаятчийството е модерно и се развива. Но според новия закон това престава да бъде занаят, а става професия, е отчетено още в позицията. В заключение в нея преседателят на Настоятелството на Националналната занаятичийска камара Кръстю Капанов призовава колегите си да оставят личните си амбиции и конфликтите за друго време и да се солидаризират.

Пълния вариант на позицията на Националната занаятчийска камара може да намерите в прикачения файл.