От 1 януари минималната работна заплата се увеличи на 933 лева, а линията на бедност - на 526 лв. За ефекта на тези и други икономически политики през новата година питаме икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

Добрата новина е за над 440 хиляди души, които вземат минималната заплата. Тъй като повишаването на МРЗ не означава непременно, че всички други заплати в икономиката ще нараснат с нея, най-вероятно от началото на 2024 г. работниците, които получават новото ниво на минималната заплата, набъбват до половин милион души.

За тези, които досега са вземали между 780 и 933 лв., промяната носи повишаване на разполагаемия доход и подобряване на благосъстоянието, което поне до някаква степен ще намали ефекта на високата инфлация от последната година и половина върху домакинските им бюджети.

Доколкото минималната заплата на практика представлява най-ниската законна цена на труда, тя ще създаде пречки пред тези, чийто труд не може да бъде оценен на новото минимално равнище – хора с ниско образование и умения, младежи, които за първи път настъпват на пазара на труда.

Тези от тях, чиято производителност не достига новия праг, са в риск да загубят работата си, да излязат в сивата икономика, където МРЗ, разбира се, не важи, или пък изобщо да не бъдат наети. Доколкото българският пазар на труда днес се характеризира с много по-високо търсене в сравнение с предлагането на работници, директната загуба на работни места и ръст на безработицата като пряко следствие от повишението на минималната заплата изглеждат малко вероятни. По-сериозна пречка обаче тя ще създава пред връщането на неактивните и трайно безработните към активна и трайна заетост. Сериозен ефект ще има и върху разходите на работодателите за труд, които се повишават значително с новите нива на МРЗ.

Минималната заплата дори за сам работник, от чийто доход не зависят други хора, не дава особена покупателна способност. Но има значителни разлики между отделните браншове – новата МРЗ приближава 80% от средната заплата в сектора на хотелите и ресторантите и надхвърля 60% в селското стопанство, управлението на води и отпадъци и строителството. Има цели региони, в които МРЗ и средната заплата се сближават опасно много – тя надхвърля 70% във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра, Хасково, Смолян. Това са съответно и частите на страната и отраслите, които ще усетят най-силно ефекта от ръста на минималната заплата както от страна на повишаването на доходите, така и от ограничаването на достъпа до пазара на труда.

За разлика от минималната заплата, повишението на линията на бедност е доста по-скромно – с 22 лв., или малко над 4% ръст на годишна база. Повишението ѝ означава, че повече хора ще имат достъп до социална помощ, а и увеличава стойността на част от осигуряваната от държавата подкрепа.

През последните години делът на бедните остава относително стабилен – около 22-23% от населението, и това няма да се промени значително през новата година.

Трябва да имаме предвид обаче, че тази линия на бедност отразява доходната структура на населението две години назад, което означава, че при нея ефекта на голямата инфлация и повишенията на заплатите и пенсиите ще го видим чак след година.

Иначе социалните ефекти ще са козметични – при социалната помощ има нужда от пълно преосмисляне на модела в посока оценка на потребностите, за да има сериозен ефект върху неравенството и бедността. Само по себе си увеличението на обхвата и размера на едни зле прицелени и неоправдани разходи няма как да доведе до значителни резултати.

Какво ще е качеството на живот у нас, ако вземем предвид цялостната картина? Стандартът на живот, поне измерен чрез покупателната способност, е функция на две неща – динамиката на доходите и промяната на цените.

Дори и при най-високата инфлация към края на 2022 г. доходите растяха изпреварващо както заради бързото повишение на заплатите на работещите, така и заради ударното увеличение на пенсиите. С други думи, през последните години не можем да говорим за спад на покупателната способност и загуба на стандарт на живот, а само за задържане на подобрението заради инфлацията. Това обаче е вярно за средностатистическия случай – напълно възможно е при по-бедните домакинства за същото време да има реален спад на стандарта на живот, тъй като видяхме, че в различните региони и отрасли имаше

много различни темпове на догонване на цените, а при част от тях се наблюдаваше реално изоставане. Имаме всички основания да очакваме, че 2024 ще е година на успокояване на тези процеси – както на инфлацията, така и на ръста на доходите. С други думи, ще се живее по-добре, но най-вероятно няма да догоним още онези темпове на повишението на благосъстоянието от края на миналото десетилетие, когато доходите растяха с бързи темпове, а цените стояха на едно място.