Докато дебатът за учредяване на еврооблигации се нагорещява, премиерите на скандинавските държави остават резервирани към идеята, предаде EUobserver.

"ЕС трябва да приложи други похвати. През миналата есен Съветът на министрите прие общи мерки за борба с кризата, някои от които още не са влезли в сила", коментира шведският министър-председател Фредрик Райнфелд след срещата на лидерите на скандинавските държави в Исландия. Той добави, че държавната помощ, осигурявана за западноевропейските банки, ще помогне не само на тях, но и на клоновете им в Източна Европа.

Учредяването на „еврооблигации” предвижда продажба на такъв тип ценни книжа, които ще бъдат гарантирани от всички 16 страни-членки на еврозоната. Новият инструмент беше предложен като начин да се осигури финансова помощ за Източна Европа, но на практика 11-те страни-членки на ЕС извън еврозоната ще получават заеми с по-високи лихви, отколкото затруднени държави в еврозоната като Гърция, Ейре, Италия, Португалия и Испания.

Същевременно позицията с влизането в ЕС и в еврозоната на скандинавските държави вече се променя. Мнението на „северните” премиери е, че възможността „трябва да се преразгледа” и да се провери дали не е по-добре да се последва примера на Финландия за влизане във валутния съюз на ЕС. Както е известно Швеция и Дания са членове на ЕС, но не влизат в еврозоната, а Норвегия и Исландия са извън двата съюза.