Валутният борд и неговото състояние ще бъде основният индикатор за управлението на страната през следващите четири години. Това коментира Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество", по време на дискусията "12 години валутен борд в България", която се проведе днес.

„Ако тогава отбележим 16-та годишнина от въвеждането на борда, това ще означава, че сме се разминали със сериозна криза. Най-добрият сценарий, разбира се, ще е да отбележим първата годишнина от членството ни в еврозоната", допълни още Стойчев.

Страната ни обаче пропусна отличната възможност във времена на стабилност да влезе във валутния механизъм ERM II, което щеше да ни гарантира влизането във валутния съюз на ЕС, коментираха икономистите по време на дискусията.

Участниците в дискусията "12 години валутен борд" (отляво надясно): Георги Ангелов, Георги Стойчев, Георги Ганев и Лъчезар Богданов. Снимка: Econ.bg

Проучване на Институт „Отворено общество" показва, че валутният борд у нас се ползва от подкрепата на над 55% от българите, при това от всички политически партии. Само 15% не одобряват въвеждането му. Това показва, че по отношение на борда има не само политически, а и електорален консенсус, коментираха още икономистите.

Каква беше ситуацията в страната преди въвеждането на валутния борд

Въвеждането на паричния съвет успя да укроти нивата на инфлация - от дву- и трицифрени числа, а за кратко и хиперинфлация, която надхвърли 1000%, до едни приемливи нива, обясни Георги Ангелов, старши икономист от Институт „Отворено общество".

Валутния борд спря обезценката на лева спрямо основните валути и ни приучи на бюджетна дисциплина. Стабилността на паричната система доведе и до ръст на преките чуждестранни инвестиции, намаляване на държавния дълг и ръст на икономиката с над 10% пункта (от почти -4,7% през 1996 година до +5,1% през 2008 година).

Спазването на бюджетната дисциплина е един от основните принципи за запазването на валутния борд, категоричен беше Георги Ангелов.

„Именно огромните бюджетни дефицити в Аржентина станаха причината за срива на валутния борд", коментира той. Трябва да отбележим обаче, че и там всички политически сили гарантираха, че ще запазят паричния съвет, но на практика действията им подсказваха друго, допълни и Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

„Единствената  възможност за излизане от борда в момента е политическо решение", категоричен беше Ганев. По негови думи системата работи добре и няма никакви индикации, че може да се провали и да срине икономиката. Сред причините за падането на борда по принцип са рязкото поскъпване на националната валута, както и обезценката на валутите на близките държави, особено ако става въпрос за важни търговски партньори. В това отношение няма заплаха за България, тъй като и при относителната обезценка на валутите на съседните страни (което реално оскъпява износа ни - бел. ред.), имаме значително намаляване на търговския дефицит.

От друга страна липсата на парична политика в условията на борд може да доведе до по-трудно приспособяване на икономиката в условията на криза. И по отношение на това положение обаче сценариите за страната не са катастрофални - българската икономика е в криза, но не излизаме от средните данни за Европа, допълни още Георги Ганев.

„Няма страна в Европейския съюз, с изключение на Великобритания и донякъде Швеция, която да има независима парична политика, дори и да не е в еврозоната. Това трябва да се има предвид, ако възникне идеята за премахване на валутния борд", допълни още Ганев.

Дебатът за валутния борд е политически

Няма политическа партия, която да е срещу валутния борд. В този смисъл е много важно да се изпълнят ангажиментите, които са поели партиите, изтъкнаха участниците в днешния форум. „В противен случай вървим към ситуацията в Аржентина", коментира Георги Ангелов.

Според него необходимо ще бъде допълнително ограничаване на разходите, за да бъде балансиран бюджетът. „Ако трендът се запази и имаме намаляване на бюджетните приходи с 15-20% през тази година, ще трябва да съкратим разходите с 1,4-2,2 млрд. лева", категоричен беше Ангелов.

Той предупреди, че ще бъде голяма грешка данъците да бъдат увеличени в условията на криза. Реално такава стъпка няма да реши бюджетните проблеми, а ще създаде допълнителни.

Имаме прецедент в това отношение - правителството на Виденов въведе експортната такса и увеличи данък добавена стойност, което впоследствие се превърнаха в едни от причините за тежката криза в края на 1996 година, допълни Лъчезар Богданов от Industry Watch.