Българската стопанска камара /БСК/ създаде информационна система за мониторинг на регулаторните режими, администрирани от общинските власти. Системата е on-line базирана ( www.rr.bia-bg.com ) и представлява унифициран софтуер, позволяващ осъществяване на справки за администрирането на различните регулаторни режими (лицензионни, регистрационни, разрешителни и уведомителни). Основният софтуер е разработен от "Давид холдинг" АД и към момента е внедрен в 80 общини, а БСК разработи и предостави безвъзмездно на Министерството на държавната администрация и административната реформа адаптирана и разширена версия на този софтуер. Пилотно, системата вече работи в община Сопот, като предстои въвеждането й и в останалите български общини, съобщиха от камарата.

Системата беше демонстрирана от председателя на БСК Божидар Данев по време на публичното представяне на Програма за по-добро регулиране 2008-2009 г., днес в Министерския съвет. Форумът беше организиран от министър-председателя Сергей Станишев и в него участваха председателите на парламентарните комисии по икономическа политика и по бюджет и финанси, национално представителните работодателски организации, Националното сдружение на общините в Република България, както и няколко неправителствени изследователски центрове.

В експозето си пред участниците във форума Божидар Данев припомни, че според осъществено през 2007 г. от БСК изследване за регулаторните режими, централната и местните власти администрират законово 392 режима, а други 1151 са въведени неправомерно, без законово основание. По този начин се увеличава финансовата тежест за бизнеса и гражданите и като цяло се деформира бизнес средата.

Като пример в това отношение председателят на БСК посочи, че само през последната година таксите, събирани в системата на Министерството на здравеопазването, са се увеличили от 2 до 5 пъти, поради което в момента лекарствата в България са по-скъпи от тези в съседна Гърция или Македония. Този ценови скок се отразява и върху цената на здравните пътеки в болничните заведения, т.е. върху разходите на НЗОК.

Причините за съществуването на толкова много неправомерни режими, според председателя на БСК, се коренят в недостатъчна компетентност на администрацията, преднамерено некоректни действия с цел създаване на корупционни възможности, както и желание за по-високи приходи към местния, ведомствените и републиканския бюджети. Съществена причина е, също така, отсъствието на възможност за мониторинг на администрирането, както и известна пасивност от страна на областните управители и Сметната палата.

Божидар Данев припомни, че през ноември 2006 г. Европейската комисия стартира амбициозна програма за намаляване на ненужния административен товар от съществуващото законово устройство в Европейския съюз, а на 9 март 2007 г. Европейският съвет одобри Общностна цел за намаляване на административната тежест с 25% до края на 2012 г. Съветът прикани държавите-членки до октомври 2008 г. да определят национални цели за намаляване на административната тежест в националното законодателство, което не е свързано с въвеждане на правото на ЕС. На ниво общност ЕК е определила 13 приоритетни области от законодателството, в които ще насочи усилията си за понижаване на административната тежест – дружествено право, фармацевтично законодателство, работна среда, данъчно законодателство, статистика, земеделие, безопасност на храните, транспорт, рибарство, финансови услуги, околна среда, политика на сближаване и обществени поръчки.

Според председателя на БСК преодоляването на проблема с регулаторните режими е един от ключовите моменти за подобряване на бизнес средата у нас и за създаване на възможности за ускорен икономически растеж. Чрез създаването на условия за прозрачност на дейността на администрацията рязко ще се намалят корупционните възможности, в съзвучие с препоръките на Европейската комисия.