Растежът на икономиката на Франция се ускори през последното тримесечие на миналата година в резултат на по-добро потребление и инвестиции, показва първа оценка на официалната френска статистика Insee. Това поставя икономиката на страната и на цялата еврозона на по-стабилна основна в началото на новата година, която обаче ще бъде подвластна на солидна политическа несигурност с оглед на предстоящите избори в ключови държави като Франция, Холандия, Германия и вероятно в Италия. 

Брутният вътрешен продукт на втората по сила икономика в еврозоната нарасна през периода октомври - декември 2016 година с 0,4% спрямо третото тримесечие, когато френската икономика нарасна с едва 0,2 на сто, като данните потвърждават очакванията на икономисти и анализатори. 

Трябва да се има предвид, че терористичната атака на 14-и юли в Ница оказа негативно влияние върху цялата туристическа индустрия в страната и то точно преди обичайния пиков летен сезон. Слабото селскостопанско производство във Франция също беше в основата на анемичния растеж на БВП на страната с 0,2% през периода юли - септември след слаба икономическа стагнация с 0,1% през второто тримесечие.

Днешните предварителни данни на Insee сякаш потвърждават позитивното изказване на френския финансов министър Мишел Сапен в края на 2016-а година, когато той каза - Има сигнали, че икономическото възстановяване започва да става по-устойчиво. 

Основна подкрепа за удвоения икономически растеж във Франция през четвъртото тримесечие оказа ускоряването на разходите на домакинствата с 0,6% след слабо тяхно повишение с 0,1% през периода юли - септември. Динамиката на потребителските разходи вероятно ще продължи да се подобрява, имайки предвид факта, че потребителското доверие нарасна през текущия месец до най-високо ниво от октомври 2007 година. В същото време общите инвестиции в страната също отбелязаха подем, нараствайки с 0,8% след повишение с 0,3% през третото тримесечие, докато корпоративните инвестиции се увеличиха с 1,3%, след като през предходните две тримесечия те бяха близо до нивото на стагнация.

Подкрепа за растежа на БВП оказа и увеличаването на износа с 1,1% след повишение с 0,5% през предишното тримесечие, докато растежът на вноса се забави до 0,8% от цели 2,5%. По този начин външнотърговският баланс допринесе с 0,1% към френската икономическа експанзия в края на предходната година.

За цялата 2016 година БВП на Франция нарасна с 1,1% след повишение с 1,2% през 2015 година. 

Подобрението на френската икономика е предпоставка за известна стабилност както в страната, така и в целия Европейския съюз преди предстоящия през тази година непредсказуем политически цикъл в региона. В края на март се очаква Великобритания да стартира официалния процес по напускане на ЕС, през май и юни пък във Франция ще бъдат проведени президентски и парламентарни избори, а през септември в Германия ще бъдат проведени федерални парламентарни избори. 

На фона на политическата несигурност във Франция и в цяла Европа бизнес лидерите също така изглеждат притеснени и от ефекта върху Стария континент от антитърговската реторика и протекционистките политики, които би провеждала новата американска администрация начало с президента Доналд Тръмп. 

Ако САЩ започне да се грижи само за себе си, това би било много, много лоша новина, отбеляза в телевизионно интервю Пиер Гатаз, шеф на най-голямата френска бизнес лобистка групировка "Медеф". 

Относно Франция водещите кандидат-президенти предлагат значително отстъпление от настоящата икономическа политика, водена от администрацията на президента Франсоа Оланд. Лидерът на крайно десния "Национален фронт" Марин льо Пен центрира своята кампания около излизането на Франция от еврото и от ЕС, докато консервативният кандидат Франсоа Фийон посочи, че той би приложил програма за дълбоки строги мерки на икономии в комбинация с намаляване на данъците за бизнес и повишаването на данъците за потребителите. От друга страна пробизнес и проевропейският центрист Емануел Маркон, който набира сериозна скорост в изборните нагласи през последните седмици, намекна, че ще се концентрира върху разхлабване на трудовото законодателство, за да се пребори в безработицата.