Намираме се в най-трудната част от кризата и очакванията ни са за спад на БВП от около 6% на годишна база през третото тримесечие на годината, което се дължи на прогнозите за минимален или дори отрицателен ръст в сектора на услугите. Това заяви председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски по време на пресконференция, на която беше представен докладът на Центъра "Икономиката на България - октомври 2009 г."
Въпреки високия спад, той е по-оптимистичен от други прогнози и се очаква икономическата ситуация да се подобри през следващото тримесечие. През последната четвърт на 2009 г. се очаква смекчаване на спада на годишна база с около 1% от сегашните му нива, като се достигне икономически ръст от приблизително -5% за дванайсетте месеца. Трудно може да бъде дадена оценка за техническата рецесия - спад на БВП през поне две последователни тримесечия, поради липса на данни.
Основен източник на негативния ръст е външната търговия, която претърпя спад от около 33% за периода януари-август в сравнение със същия период година по-рано, което се дължи на понижаване на външното търсене. Въпреки това през юли и август салдото по текущата сметка е дори положително. Общият дефицит по текущата сметка намалява с 56% спрямо година по-рано и се дължи в най-голяма степен на понижаването с 44% на дефицита в по търговското салдо. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) също регистрират спад и са близо 1.95 млрд. евро - 5.8% от прогнозирания БВП, но след предстоящите преоценки обемът им може да достигне 3.5-4 млрд. евро. За да се компенсират по-ниските ПЧИ и за преодоляване на кризата, от голямо значение е максималното използване на европейските фондове. Затова приоритет на правителството трябва да бъде решаването на проблемите, свързани с тях, за да може в началото на 2010 г. да започне безпрепятственото им усвояване.
Безработицата - един от най-болезнените показатели по време на криза, също се увеличи, но не с темповете на спада на БВП, което вероятно отразява стремежа да се запазят работни места. Това обаче се прави на цената на по-ниска производителност на труда - през първите две тримесечия на 2009 г. производителността на труда на един зает реално е намаляла с 3.1% в сравнение с година по-рано.
Очакванията за 2010 г. са за пречупване на кризата - очакваният ръст е нулев или дори положителен, като ръстът се очаква да бъде регистриран през второто или третото тримесечие на годината. Вече се наблюдава подобряване на външната среда и се очаква положителните ефекти да се отразят, дори и със закъснение и у нас. На капиталовия пазар се наблюдава покачване на индексите, което обикновено е предвестник на подобряване на икономическата ситуация в рамките на 3-6 месеца след техническа рецесия.
Преките чуждестранни инвестиции ще намалеят до най-ниския си обем през следващата година - около 2-3.5 млрд. евро, но след това притокът им ще продължи, дори и да не достигне нивата от последните две години, предвид икономическия потенциал на страната. Инфлацията догодина ще остане в рамките на 2-2.5%, а безработицата ще достигне максималната си стойност през първото тримесечие на 2010 г. от 9-9.5%. След това ще започне да спада, но с по-бавни темпове в сравнение с последните години, а темпът ще зависи от преструктурирането на икономиката.
Проектът на Бюджет 2010 г. е адекватен и силно консервативен, обясни Георги Прохаски в отговор на журналистически въпроси. Оценката му беше, че проектът е прекалено рестриктивен, а прогнозите - песимистични, но това е добре, защото много по-лесно допълнителният ресурс може да се пренасочи по държавните приоритети, отколкото да се правят ревизии, защото средствата не стигат. Позицията на ЦИР по отношение на фискалния резерв е, че той трябва да бъде задържан при по-ниска доходност, за да се използва като стабилизатор. Държавата трябва да играе ролята на гарант и да осигурява сигурност, а не да се стреми към по-високи доходи, допълни той.
Спорен остава въпросът дали пазарът на недвижими имоти е достигнал дъното си и най-вероятно то ще е различно при различните пазари, заяви Прохаски в отговор на друг въпрос. Предвид становищата от последните години, че се наблюдава презастрояване с офис имоти, може да се очаква понижаване на цената им. Цените на жилищните и търговските имоти зависят главно от възстановяването на икономиката. При падащо ниво на търговията и ограничено кредитиране от страна на банките, търсенето и на двата вида е подтиснато. Подобряването на икономическата среда ще доведе до по-голямо търсене на търговски площи и намаляване на риска, свързан с отпусканите от банките кредити, което от своя страна ще стимулира търсенето, а от там и цените на жилищните и търговските имоти. Такова раздвижване обаче може да се очаква най-рано през второто тримесечие на следващата година.
По отношение на лихвите по банковите кредити - вероятно са достигнали най-високата си стойност. Въпреки че редица сектори предприеха съкращение на персонала си, за да намалят разходите си, подобно не се наблюдаваше в банковата система и сектора на финансови услуги. На практика високите лихви покриват разходите на институциите. Под натиска на намалено търсене на кредити обаче лихвените нива ще започнат да намаляват, въпросът е с какви темпове ще протече процесът.
Резюме на доклада можете да прочетете тук.
