Възстановяването от икономическата криза и борбата с климатичните промени – това са основните приоритети пред Швеция като председател на ЕС, заяви шведският посланик у нас Пол Бейер. Мотото на шведското председателство гласи „Да посрещнем предизвикателствата”, а целта на скандинавската държава е да се съсредоточи върху дългосрочното планиране, а не да се гледа единствено преодоляване на краткосрочните проблеми.
По отношение на икономическите проблеми Стокхолм ще трябва да се справи с растящата безработица и с бюджетните дефицити на страните-членки. Безработицата е ключов елемент в краткосрочните приоритети на Швеция, като ще се наблегне проекти за създаването на нови работни места, а не само на осигуряването на помощи за увеличаващия се брой безработни европейци. Борбата с протекционизма ще е също важен момент, защото в повечето случаи протекционистичните мерки означават прехвърляне на проблема при съседа – практика, която противоречи на самата идея за съществуването на ЕС. Освен това Швеция ще трябва да осигури одобрението на страните-членки за промените във финансовата система, които предлага ЕК.
Международната конференция по климатичните проблеми в Копенхаген през декември – това е кулминацията в борбата с климатичните промени за Швеция и ЕС, твърди посланик Бейер. Швеция ще работи за постигането на консенсус вътре в ЕС и по въпроси като каква финансова помощ ще бъде необходима за развиващите се страни в контекста на новите предизвикателства, причинени от глобалното затопляне.
От институционална гледна точка, а може би и изобщо, Лисабонският договор ще създава най-много грижи за Швеция. Посланик Бейер заяви, че неговата страна вярва в успеха на ратификацията на документа още по времето на сегашното председателство. Все още четири страни-членки не са го ратифицирали и докато това не стане не е ясно съгласно кой договор ще се формира новият състав на ЕК – дали спрямо Лисабонския договор или спрямо Договора от Ница. Стокхолм иска и бързо одобрение на Жозе Мануел Барозу за втори мандат начело на Комисията.
Сред другите по-маловажни приоритети на Швеция е подготовката за изготвяне на плановете за следващия петгодишен етап на Лисабонската стратегия, който започва от следващата година. Тук от ключово значение е участието на всички страни-членки в процеса на подреждането на идеите и плановете.
Швеция е решена да настоява и за по-прозрачни правила по отношение на миграцията. Плановете на ЕК в областта на правосъдието и вътрешните работи за следващите пет години са добра отправна точка, но ще е трудно да се намери компромис между по-строгото полицейско сътрудничество и гражданските свободи – баланс, който е от изключителна важност според посланик Бейер. Т.нар. Стокхолмска програма цели да намери точно този баланс.
Не по-малко важно за Швеция е и регионалното развитие вътре в Европейския съюз. Стокхолм активно ще изпълнява и развива Балтийската стратегия и ще постави основите на Дунавската стратегия. И двата проекта са част от политиката на ЕС за развитие на европейските макрорегиони. Важността на тези проекти е показателна в светлината на факта, че вече една четвърт от Балтийско море е буквално мъртва зона – проблем, който няма как да бъде решен без сътрудничество между регионалните партньори.
Процесът на разширяване на ЕС също е приоритет за Швеция, но не и главен. В тази област Стокхолм по-скоро залага на изградените механизми за приемане на нови страни-членки и спазването им. Посланик Бейер изрази недоволството на Швеция от факта, че кандидати за влизане на ЕС използват този процес за решение на двустранни проблеми. Такъв е случаят с граничния спор между Словения и Хърватия, такъв е и случаят с пререканията между Франция и Турция за влизането на югоизточните ни съседи в ЕС. Швеция няма проблем с влизането на Турция в ЕС стига да се спазва процедурата.
Във външната политика ще се набляга на развитие на отношенията между ЕС и Средиземноморския съюз плюс напредъка в осъществяването на проекта „Източно партньорство”. Именно Швеция беше един от инициаторите на този проект.
