Втората пенсия е само за шепа избраници, които са осигурявани на високи доходи, става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КНФ). Дори и малкото хора, които получават пожизнени пенсии, взимат скромни суми на фона на цените и доходите в страната.

Към края на юни едва 15,5% от хората, които са достигнали пенсионна възраст и вече получават суми от частните универсални пенсионни фондове, взимат пожизнени пенсии. Натрупаните средства във фондовете на останалите над 84% от осигурените не са достатъчни за пожизнени пенсии. Те ще взимат от фондовете определени суми само в рамките на няколко месеца или две-три години, а след това ще разчитат само на държавната пенсии. Но държавната им пенсия е намалена, защото част от пенсионните им вноски са влизали в частните фондове.

Към края на месец юни хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 22 211. От тях само 3453 души, или 15,5% от всички, получават пожизнени пенсии, показват данните на КФН. Останалите 18 758 души получават парите си от универсалните фондове на разсрочени плащания. Повечето ще взимат тези пари по-малко от година, някои ще получават плащания до 3 години, а малцина се тази, които ще взимат пари по-дълъг срок.

Кодексът за социално осигуряване дава право да бъдат изплащани три вида пожизнени пенсии. Това са пожизнена пенсия без допълнителни условия, пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане (за срок от 2 до 10 години) и пожизнена пенсия с период на разсрочено плащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст. Преобладаващата част от хората избират варианта на пожизнени пенсии с период на разсрочено плащане. Този вариант дава възможност през първите месеци или години човекът да получава по-голяма фиксирана сума, а след това до края на живота си да взима значително по-малко пари.

От общо 3453 души с пожизнени пенсии 2949 са избрали този вариант да взимат парите си. Така донякъде те предпазват парите си от високата инфлация, като през първите месеци или години след пенсионирането си взимат по-големи суми. Средната изплащана пожизнена пенсия, включваща разсрочено плащане, е 258 лв., показват данните на КФН. Средният размер на пожизнената пенсия без допълнителни условия е значително по-малък – едва 91 лв., а на тази с гарантиран период на изплащане – 81 лв. Вариантът да взимат пожизнена пенсия без допълнителни условия са избрали само 81 души. Други 423 души са избрали пожизнени пенсии с гарантиран период на изплащане и получават по 81 лв. на месец.

Натрупаните пари в универсалните пенсионни фондове на над 84% от осигурените не стигат за пожизнена пенсия. Те получават разсрочени плащания, като средният им размер е 457 лв. на месец. Данните показват, че хората предпочитат да взимат по-големи суми, но по-кратко време, за да не бъдат обезценени парите им от инфлацията. От всичките 18 758 души, които получават разсрочени плащания, 68% ще взимат пари от частните фондове по-малко от година. 29% ще получават плащания от универсалните фондове между една и три години, а едва 3% ще взимат пари по-дълъг срок.

Основната причина парите на осигурените в универсални пенсионни фондове да не стигат за пожизнени пенсии е догонващият характер на българската икономика спрямо по-развитите страни от ЕС. Заплатите, а съответно и държавните пенсии в страната, нарастват по-бързо от доходността, която постигат частните фондове при управлението на парите на осигурените. Така направените преди години вноски за втора пенсия вместо да носят доходност реално изостават спрямо днешните заплати и държавни пенсии.